Битката е повече от неравностойна
Но колкото по-нагли стават насилниците, толкова повече стават спасителите. Факт!
Всъщност за поредните два скелета искаме да ви разкажем и да потърсим заедно нов дом з атях. Тяхната история е записана в голямата книга на Ненужните в приюта на Animal Rescue София под заглавието „Тапицираните скелети“
Доброволци на Анимал Рескю София срещат догото да се рови в кофите за боклук. Хванали го и го тъкмо за него да започне нов живот, се появява „стопанина” му.
Нямал пари и не можел да го храни – една достатъчно „уважителна“ причина да убиваш бавно и да гледаш как пред очите ти гасне един живот.
Но те не се отказали и така сега Брус е в приюта в Богров и очаква своите хора.
Скелетчето, една безпородна госпожица, също е в програмата „Да прескочим трапа” затова ви ги представяме заедно.
За Брус
Брус е на 8 години, в много лошо състояние е, гладувал е систематично дълго време, все още отпаднал, слаб и недоверчив, ушите му също са ужасно зле, очевидно е, че е занемарен от години.
„Брус все още ни няма доверие и не позволява много да се разпореждаме с него, но Веси полага големи усилия и с времето вярваме, че ще успеем да го превърнем в спокойно и здраво куче.” – разказват от приюта.
Случаят с Брус изглежда ясен – стопанинът отказва да полага грижи, докарал е собственото си куче до ръба на смъртта и по ЗЗЖ трябва да отнесе поне глоба.
Но този сценарий едва ли ще проработи, защото той сам потърсил доброволците, за да им връчи догото, което вече не го интересува.
„Малко след срещата им, така нареченият „стопанин“ заминал за провинцията за няколко дни, през които не се знае дали някой въобще се е грижил за кучето. След като се върнал специално потърсил доброволците и им завел Брус – заминавал в провинцията, съдбата на животното не го интересува повече.”
Вторият скелет е младо женско куче. И тя не е родена в гората, нито на луната, за начина, по който изглежда, е виновен отново човек.
Била е затворена незнайно колко дълго в някаква будка заедно с още едно куче. Другото животинче е било взето веднага от хората, които са им отворили след като са разбрали каква е работата.
За Скелетчето, както са я кръстили в Анимал Рескю, обаче не се е намерил подслон.
За нея – тя е мило и добро куче, доближава те внимателно, а после ти лепва един мокър нос в ръката – хайде, погали ме, нека да бъдем приятели… Ако не и обърнеш внимание, си долепя хълбока до крака ти – радва се на всякакъв допир. Ако я избуташ – замръзва и стои като истукан с физиономия „тук съм и ме няма“ – само и само да е близо до хората…
Скелетчето ще бъде захранена и възстановена, но дали за нея ще има дом и човешката обич?
