Профил на Пиринейската овчарка

от Радостина Тонева

Динамично, любопитно и доста радушно, поне спрямо малцината, на които има доверие; с движенията, които са смесица от пориви и ласки, които подканват към галене дори и най-твърдия и суров човек.

Идвайки до нас с един скромен и непретенциозен произход, това малко куче практически е непознато на сцената на официалната кинология до ранните години на 20 –ти век.

Типът значително варира от една долина до друга, формата, козината могат да бъдат доста различни, но темпераментът и характерът никога не се променят.

Малката пиринейска овчарка е много смело куче, съобразително и изобретателно, взимащо инициативата в своите „лапи” и тотално посветено на своя господар.

По природа е доста вироглава и строг контрол на действията му е винаги необходим, за да се канализира неговата бликаща енергия и да се изкара наяве най-доброто от неговата интелигентност. Към непознати често проявява недоверчивост.

Кучето притежава максимум енергия в минимум размери. Неговото излъчване наистина е уникално – едно лице, винаги бдително, сякаш отразяващо всяко движение на въздуха, съчетано с много живо и енергично движение.

Важни пропорции

• Черепът е толкова дълъг колкото и широк.

• Муцуната е къса в съотношение 2:3 отнесена към дължината на черепа.

• Дължината на тялото е по-голяма от височината в холката

Разстоянието между лактите до земята е по-голямо от половината от височината в холката

Глава: триъгълен формат. Черепът е среден, почти плосък, с едва забележима длъбнатина по следата , хармонично заоблен от двете страни, със съвсем леко изразен тилен издатък.

В лицевата част леко се спуска към муцуната, а стопът е едва забележим. Носът е черен, муцуната е права, стесняваща се като клин, но без да е заострена към върха си.

Устните не са дебели, покриват долната челюст, има пълна зъбна формула със здрав кучешки зъби, ножична захапка, като горните резци покриват долните, без да губят контакт. Клещовидна захапка също е допустима.

Очите са много изразителни, тъмни на цвят с бадемовидна форма, клепачите са винаги черни, независимо от цвета на космената покривка.

Ушите са по-скоро къси, триъгълни, заостерни, висящи, много подвижни, средно широки в основата, не са разположени много близо едно до друго, но не е прекалено раздалечени.

Когато е напрегнато, погледнати отпред върхът им леко превишава напречната линия на черепа.

Вратът е дълъг и мускулест, добре извит и захванат за раменете.

Тяло: костанта структура е здрава, мускулите са сухи и жилави, холката е ясно очертана, гърдите са средни по размер, достигат до лакетните стави, ребрата са леко извити , гърбът е дълъг и здрав, кръстната област – къса, леко повдигната, но изглежда повече заради козината по нея, която в тази област е доста гъста и дебела.

Опашка: обилно окосмена, не много дълга, поставена по-скоро ниско, при акция кучето я повдига над линията на гърба, дори може да я завие напред. В някои държави, където законът не го забранява, опашките се купират.

Движения: движи се с къси крачки, движението в тръс и за тази порода е правилното като той трябва да е свободен и енергичен.

Козината е дълга или средно дълга, но винаги гъста, не много прилепнала към тялото или леко вълниста.

Оцветена е в светлобежово – по-светло или тъмно, покрита с черно или не, може да има бяло петно на гърдите и краката, сиво – по-светло или тъмно, често с бяло по главата, гърдите и краката, синьо с бели петна – арлекин или сивосиньо, има също и бриндъл, черно или черно с малки бели петънца.

Плътните цветове се предпочитат.

Размери: мъжки от 42 до 48 см., женски – от 40 до 46 см. Толеранс от +/-2 см е допустим.

Тегло: 8 до 15 кг.

 

 

Радостина Тонева

Създател и главен редактор на списание Моят Приятел Кучето от 1993, понастоящем превърнало се във Уебсайт Моят Приятел Кучето. Учредител на клуб Дого Аржентино - България.

Виж Още