Профил на Мексиканско голо куче

Страна на произхода: Мексико

Оригинално име: Xoloitzcuintle Tepeizeuintle

Други имена: Xolo

Мексиканското голо куче е една от най-старите породи в света.  Признато е от Международната федерация по кинология и е записано в Група 5, секция Примитивен тип. В тази секция са записани кучета, които в най-малка степен са били подложени на човешка селекция.

Може би то е донесено в Мексико от североизточна Азия от номадските племена, предци на ацтеките. Толтеките, които са първите жители на Мексико, са отглеждали в крепостите си чихуахуа. Когато ацтеките завладяват земите им, те довеждат по тези места голото куче.

Според някои автори са правени кръстоски между чихуахуа и мексиканско голо куче и резултатът от тях е китайското качулато куче.

Името Xoloitzcuintle идва от името един древен бог на ацтеките Xolotl. Това е богът, който придружава душите на мъртвите при преминаването им в отвъдното. Въпреки божественото си име, обаче, кучето често е на трапезата като ястие на местните хора , а освен това го отглеждат и като „предпазващо и лечебно средство“, в силата на което вярват.

Първите сведения за това интересно куче са датирани от 17-ти век.Първият стандарт е публикуван през 1933 година от Американския кенел клуб. Породата е рядка в Европа.

Характеристика, специални умения и тренинг

Жизнено и игриво, но спокойно и тихо кученце, весело и забавно, много привързано – мексиканското голо куче наистина е един възхитителен домашен любимец. Към непознати, обаче, е резервирано и алармира за чуждо присъствие веднага, което го прави добро за пазач.

Не се нуждае от никакви специални грижи, но тъй като кожата му е твърде деликатна, трябва да се къпе редовно и да се подхранва с овлажняващи средства. Що се отнася до движението – има нужда от минимални упражнения.

На студено и пряка слънчева светлина не издържа.

Общ вид

Добре балансирано, грацилно куче, гладка кожа, много мека на пипане.

Глава: дълга, сравнително широк череп, стопът е много леко забележим. Дълга, деликатна муцуна, тънки устни, носната гъба е тъмно розова или кафява, кореспондираща с цвета на кожата.

Очи: средни по размер, леко бадемовидни по форма, за предпочитане е да са тъмно оцветени, но цветът варира от жълто до черно.

Уши: големи, носи ги твърдо вдигнати нагоре, като леко се наклоняват напред при акция.

Тяло: сравнително дълго. Вратът е леко извит и го държи високо, грациозно, няма висяща кожа. Гърдите са дълбоки, но по-скоро тесни. Гърбът е прав, крупът добре закръглен.

Крайници: нежни и деликатни. Заешки лапи с прибрани пръсти и черни и чисти нокти.

Опашка: поставена е ниско, гладка, сравнително дълга.

Козина: кичурче от къса, твърда козина на челото, накъдрена козина на върха на опашката. Пълната липса на каквото и да било окосмяване се наказва.

Оцветяване: предпочитаният цвят е тъмно бронзово, сиво (като на слон), сивкаво-черно или черно. Допустими са непигментирани участъци, оцветени в розово или кафяво.

Козината по челото и на върха на опашката трябва да е оцветена в черно при тъмните вариетети.При светлите може да бъде във всеки цвят, който се съчетава с основния цвят на тялото.

Размери: 30 до 50 см

Тегло: няма уточнени, варират според размера

 

Радостина Тонева

Създател и главен редактор на списание Моят Приятел Кучето от 1993, понастоящем превърнало се във Уебсайт Моят Приятел Кучето. Учредител на клуб Дого Аржентино - България.

Виж Още