Да имаш дакел – това е философия
Абсолютно невъзможно куче с уникален чар: „ Моето куче слуша като дакел: когато му кажа „Ела, ще дойдеш ли не? то идва …или не идва”.
Този анекдот сам по себе си е достатъчен да характеризира нрава на дакела и типичното му поведение, на което тайно се възхищава противоречивият дух на неговия стопанин.
Неговите пословично умоляващи очи задушават в зародиш всякакви възпитателни опити.
За типичния собственик на куче дакелът е неправилен избор.
Наричан с много различни прякори: хот дог, кренвирш, дакси, дакелът всъщност е едно крайно достойно куче. Тялото му може и да не е на модел, но сърцето и страстта му са огромни!
Попитайте някой собственик защо е избрал именно дакел за другар и той ще ви отговори на мига и много сериозно: това е кучето, което си заслужава да имаш и няма друго такова.
Защото дакелът е непреодолим, неудържим, неотразим, завладяващ, покоряващ, чаровен, палав, дяволит, своеволен, вироглав. Да, все характеристики, които няма как да ви оставят безразлични.
Не е лесно, но пък е много интересно.
Идеалният собственик на дакел задължително трябва да е човек с чувство за хумор, защото иначе отчаянието му е в кърпа вързано. Но бъдете внимателни, защото дакелските щуротии водят до пристрастяване.
Силно дисциплинирани хора, както и тези, които са фанатици на тема „Обучение”, е по-добре да не си взимат дакел, тъй като на строгите методи на възпитание той реагира неадекватно – става все по-непослушен.
Неговото извънмерно и тотално несъобразено с ръста му самочувствие, не допуска такива намеси. От друга страна, когато си джафка, ей така, да се прави на голям, другите кучета съвсем не са склонни да приемат това като поздрав, а по-скоро като обида и така той често се озовава в позицията на нахапания.
По принцип, по-едрите кучета не обръщат внимание на мъниците, но все пак когато те си държат устата затворена. А дакелът не е от тази категория.
Ако сте новак в света на дакела, първият въпрос, който вероятно ще изникне във вашето съзнание е свързан с техните къси крака и дълги тела. Тази тяхна отличителна характеристика ги прави наистина уникални в кучешкия свят.
И едновременно с това от вас се изисква да помните нещо много важно: Всички, които отглеждат малки дакели не бива да им позволяват сами да изкачват стълбите и да не ги оставят да тичат нагоре –надолу по тях.
Дори дакел на 15 месеца трябва, след преодоляването на един етаж, да бъде гушнат и прибран на ръце. Защото породата е склонна към развиването на т.нар. отпуснати рамене, което може да доведе до парализи на задните крайници.
