Профилът на дого аржентино

редакция:  Радостина Тонева

Лекция за породата, изнесена от Фернандо Морено

Несъмнено главата на една порода е най-характерното нещо, бихме могли да я определим като фабрична марка.

Ето защо, когато желаем да се различим, поставяме върху ревера на сакото си значка с образа на главата на тази или онази порода, а не на опашката на същата.

Дого Аржентино трябва да има изпъкнало-вдлъбнат профил: изпъкнал в черепа и хлътнал в горната част на муцуната. Тази характеристика се счита за голям недостатък при повечето от кучешките породи, някои я наричат „плосък нос“.

Без съмнение тази характеристика е зле интерпретирана от болшинството любители и отглеждачи на породата, които вярват, че дого трябва да има нос обърна нагоре и че тази характерна вдлъбнатина се получава от издигането на носната гъба.

Това не е така: при дого крайната точка на носната гъба трябва да бъде разположена на същата височина като стопа. Стопът е резултатната точка от съединяването на върха на носните кости с челната, зоната която го заобикаля се нарича област на стопа или носно-челно хлътване. Не правете никога грубата грешка да казвате, че стопът е точката, в която завършва носа.

За ориентир съществува една въображаема линия, която е успоредна на хоризонталата, тръгваща от стопа. Спрямо тази линия се прави описанието на различните типове муцуни, описвайки ги в профил.

В правилния профил на муцуната на един Дого Аржентино може да се види, че стопът и върхът на носната гъба са разположени на тази въображаема линия, но че известна отсечка т.е. горната линия на носната тръба минава под въображаемата линия. Именно тази е характеристиката, която дава хлътналостта.

При други породи това представлява сериозен дефект, а при някои дори води до дисквалификация, но не трябва да се бърка вирнатия нос, какъвто е при пойнтера, при който горната линия на муцуната съвпада с въображаемата линия, но стигайки до носната гъба, последната се въздига над въображаемата линия.

Стопът при дого съществува, но не бива да бъде нито прекалено маркиран, нито несъществуващ. Той трябва да бъде транзитната точка между изпъкналостта на черепа и носната хлътналост, защото ако е прекалено ясно изразен, не би могло да се говори за изпъкнало-хлътнал профил, а по-скоро, че е изпъкнал и хлътнал, тъй като промяната на профилите на черепа и на лицето е рязка.

Сериозна грешка може да направи онзи, който наблюдава стопа само в профил. Не е възможно да се види добре, тъй като е скрит зад клепките.

Подобно нещо се случва при булдога, но при него онова, което прикрива стопа са гънките и бръчките в тази област. Ако ги притиснем с пръсти, „прикритието“ (терминът се използва в стандарта) изчезва и стопът се очертава. Той трябва да се наблюдава както в профил, така и фронтално.

Други типологични дефекти, пак що се отнася до главата, са отпуснатите паднали клепачи, появата на ентропия, прекалено дълги бърни, прекалено вдлъбнати бузи и странични носови части и пр. все черти, които не се бяха появявали в породата и които ясно доказват, че други породи измамнически са се присъединили т.е. имало е кръстоски.

(продължава)

 

 

Радостина Тонева

Създател и главен редактор на списание Моят Приятел Кучето от 1993, понастоящем превърнало се във Уебсайт Моят Приятел Кучето. Учредител на клуб Дого Аржентино - България.

Виж Още