Проблеми

Анорексия и булимия при кучетата

Експертите, които изучават поведенческите разстройства при кучето са забелязали, че в изявата на тези проблеми неизбежно участват и различни сетива.

Сякаш вкусът е последното нещо, което би могло да има някакво отношение към психическото и респективно здравното състояние на кучето. Обаче реалността се оказва различна.

Кучетата, които живеят в състояние на постоянно напрежение, вечно ангажирани да надзирават бдително всичко и всички и да прихващат всеки сигнал за възможна опасност (терминът за това е свръхбдителност), проявяват различни признаци на разстройства.

Основно се изразяват в прекалена активност на онази част от нервната система, която контролира главните емоции (т.нар. симпатична нервна система), разширяването на зениците, напрегнатост на слуха. Това лесно може да повлияе върху нормалните хранителни навици на кучето и следователно, върху усета на кучето за вкус.

Същото се случва при наличието на проблеми предизвикани от стрес при раздялата на кучето с човешкия му приятел, както и в условия на изолираност (клетки, боксове, изоставяне в градината или двора), когато е изключено изцяло от живота на семейството.

В много случаи кучето изпада в състояние на страхово напрежение, което подтиска апетита му, и освен това пречи на използването на обонянието и вкуса за оценка на храната.

Както се случва при хората, така и при кучето, състоянията на психически дискомфорт може да имат и обратен ефект: да изпадне в такова състояние, че да му е все едно какво яде, дори да не става за ядене. Както и да започне да пие много вода.

Ограниченият усет за вкус намалява физическото и психическото удоволствие изпитвани при ядене. Лесно можем да си го представим: спомнете си как всичко придобива вкус на …картон, когато сме с температура от простуда, например. И как ни се свива стомахът и не може да поеме нищо когато сме много притеснени по някакъв повод.

При кучетата това ограничение може да има за последица неудържима активност или истинско психическо разстройство (пространствено-времева дезориентираност).

Дадените примери спомагат да се разбере защо уравновесеността на един социализиран хищник като кучето, който се осланя извънредно много на естествените си качества, зависи и от онова сетиво, което изглежда най-маловажното – вкуса. Без вкуса животът на нашия приятел би бил по-празен, труден и разочароващ.

Ако му е приятно, дали е полезно?

Ако има някой, който отдавна е разбрал значението на вкуса за нашите кучета, това са хората, свързани с производството на кучешки храни.

Понятието „апетитност“, т.е. доколко една определена храна се харесва на повечето кучета, определя и избора на производителите.

Защото ако даден продукт се „омита“  с апетит от кучето и ако цената му е подходяща, твърде вероятно е да бъде избран за ежедневно хранене.

Все пак, бъдете внимателни и не бъркайте апетит с качество на храната: подправки и химически консерванти, соя, вода, отпадъци от индустриалната преработка на месото, птиче месо, риба и пр. струват евтино, и имат голяма възвръщаемост, но е казано ще са правилният избор за вашето куче!

Нека да се научим да прочитаме етикетите на храните за животни и да откриваме какво наистина съдържат. Може и да се потърси помощта на добър ветеринарен лекар в храненето на домашни любимци.

Кучето се доверява най-много на обонянието си. Ако миризмата е убедителна то прави един малък опит: почти всички вкусови папили са върху края на езика у и най-вече те ще го накарат да се реши.

Ако вкусът на храната се доближава до вкусовите следи, запазени в спомен му като приятни, кучето ще продължи похапването.

Стигнало дотук то или ще я изяде цялата или ще я изплюе и никога повече няма да я помирише. Езикът и носът са от основно значение за избора на храна при кучетата, също и поради това, че устата и носът имат тясна връзка помежду си, както е и при човека.

Най-съществената разлика обаче е във факта, че обонятелната способност на кучето превъзхожда нашата и че благодарение на нея то по-лесно съумява да открие дали едно нещо е добро за ядене или не.

Слабата точка на кучето е, че притежава много по-малко вкусови папили от нас.

Радостина Тонева

Създател и главен редактор на списание Моят Приятел Кучето от 1993, понастоящем превърнало се във Уебсайт Моят Приятел Кучето. Учредител на клуб Дого Аржентино - България.

Виж Още