Почти няма кучешка порода, която да не може да плува

Освен природно „водолюбивите” животни, почти всички кучета обичат да поплуват в морето или поне в градския фонтан

Когато говорим за връзката между водата и кучето, не може да не споменем за родоначалника на този животински вид. Вълкът плува с лекота и непринуденост, така както и други диви каниди.

Лисицата, въпреки че предпочита къпането пред плуването, не се затруднява да преодолява значителни разстояния по вода.

С малки изключения, почти няма кучешка порода, която да не може да плува – някои го правят спонтанно и с крайно удоволствие, други – само при необходимост.

По принцип, повече трудности с водата имат породите, които в по-голяма степен от останалите са били обект на човешка селекция, насочена към подобряване на морфологичните характеристики, за сметка на каквито и да било физически умения.

Обикновено това се отнася за кученца с дребен ръст, които от поколения имат основаната задача да отвръщат на вниманието и ласките на стопаните си, като максимално се отблагодаряват за тях, създавайки минимално безпокойство и ангажименти.

Такъв, например, е случаят с пекинеза, с чихуахуа, френски булдог, които, въпреки че успяват да се справят колкото да не потънат и се удавят веднага, щом попаднат във вода, определено не блестят с плувни умения.

За други породи водата е истинска любов. Представяте ли си един ритрийвър, нюфаундленд, един спаньол, които непохватно цапат с лапи във водата?

Разбира се, за всяко нещо си има първи път:

поотрасналото кутре, което се изправя срещу водната шир, опипва с лапа тази податлива повърхност, души я, търсейки обонятелно съответствие в генетичната картотека, накланя глава и съзерцава водното пространство.

Пръските вода се превръщат в приятна игра, въздушният мехур, който се надига от дъното и се разтваря на повърхността, една вълничка, едно плаващо листо – това са все неща, които подканящо го зоват към приключение. В един момент лапите му вече не достигат дъното и кутрето бързо-бързо се добира до брега; едно хубаво отърсване на козината и усещането, че случилото се е твърде приятно!

Надпревара с друго куче, метната пръчка и хайде, пак във водата.

следва: Никой не се ражда научен.

 

 

Радостина Тонева

Създател и главен редактор на списание Моят Приятел Кучето от 1993, понастоящем превърнало се във Уебсайт Моят Приятел Кучето. Учредител на клуб Дого Аржентино - България.

Виж Още