Печални герои от бургаските улици

от Радостина Тонева

В тази секция, както говори и името и, публикуваме историите на кучета, които имат нужда от нашата помощ.

Те са хиляди. Тези, които са попаднали тук не са избраници, но те могат да ви отведат и до много други, сред които вие вероятно ще намерите своя приятел.

И така, с нас свързаха от Фондация Приятели на животните – Бургас/Animal Friends Foundation – Bourgas .Днес ще ви представим няколко от „техните” късметчета – Нико, Фидо и Шира.

Историите им с нищо не са по-различни от тези на повечето техни събратя.

Нико в един лош ден, се озовава на улицата.

приюти в Бургас

Ден, който той ще помни още дълго и в който се е запечатал споменът за собственика му, така и незавърнал се за него. Млад човек, отдаден на работата в полза на животните, сигнализира за тъжното, изоставено куче.

Нико цяла седмица е стоял пред един от многото блокове в града, пред очите на десетки хора, чакайки своя любим човек. Свит под една кола, той посрещал тъмната нощ и изчаквал утрото, ослушвайки се за всеки шум, приличащ на този от походката на “собственика“ му.

Притеснен, започващ да линее, Нико постоянно обикалял около блока и чакал…

„Приютихме момчето преди да е станало късно и направихме нужните изследвания и тестове в клиниката. Нико е здрав, обезпаразитен и започна да приема превенцията си за Дирофилария, /нещо, което правим за всяко наше животно в летния сезон/. Много  социален и миролюбив. Малко плашлив заради стреса от всичко случило се, но невероятно лъчезарен и “усмихнат“.  Той е на 9 месеца и не тежи повече от 15 килограма.”

Наричат Нико “кучето вълк“. Понякога вие “викайки“ все още своя човек. Толкова надежда има в този вик, толкова тъга… Спасете тази нежна душа и я прегърнете със сърцето си. Той спешно се нуждае от Обич.

Кастриран, ваксиниран, чипиран.

 Фидо, погледнете в очите муприюти за кучета Бургас

Този слаб красавец олицетворява живота на голям процент от българските кучета. Неговата история не е нещо, с което ще ви изненадаме. Израснал в дом, радвал нечия бедна душа и натирен в последствие.

Причините… Те са най – различни, важното е да са достатъчно убедителни за собственика и да залъжат гузната му съвест, в редките случаи когато такава изобщо съществува.

Студената зима, глада и неволята, които всеки ден съпровождат кучета като Фидо, водят до една нелепа и ужасна гибел. Телцата им бавно линеят, докато заприличат на ходещи скелети.

А те ходят ли, ходят без да спират – само това им остава в търсене на спасението.

Спасението на Фидо се появява в мигна отчаяние и се нарича Виолета Василева, една от нашите приемни стопанки. Извън населено място, той се изпречва на пътя на колата й, докато тя спре.

После следва обичайното – качване в колата и отнасяне. Звънене по телефони, мислене на варианти за настаняване, импровизации, молби…При преглед в клиниката изследванията показат анемия и левкоцитоза.

На две места около главичката се напипват нещо като сачми, което едва ли е изненада за някого…

Сега Фидо е здрав, ваксиниран, кастриран, чипиран.

Шира:  Доверието на едно куче

Одисеята на Шира започна преди няколко дни. И въпреки огромното желание на няколко човека да й помогнат, отне им доста време, докато успеят да спечелят нейното доверие и да доведат приказката до щастлив край…

Шира е типичен пример колко е лесно едно беззащитно създание да изгуби доверие в хората и същевременно колко малко трябва на една кучешка душа, за да си го възвърне отново!

Шира се е появила в района на пристанището в Бургас преди няколко дни. Изглеждала е доста уплашена и гладна. С прегризан, висящ повод, силно стегната каишка около врата и невероятно недоверчива и страхлива!

Хората там са се надявали да се застои и да продължат да я хранят и обгрижват, но за съжаление обърканата душица си тръгва в търсене на незнайно какво… Няколко човека я забелязват да се скита из оживените бургаски улици и никой не успя да я прилъже и хване.

кучета приюти Бургас

Нейната история тепърва ще се пише!

При запознанството си с нови хора, Шира изпитва панически страх… При всяко приближаване на човек и опит да я докосне, тя прикляка, сковава се и присвива очи, сякаш очаквайки поредния удар.

Дори храната не я блазни… Но колкото и лошо да е видяла, тя бързо разпознава и доброто и постепенно се доверява! Шира мина през стандартния преглед.

Както при повечето животни, взети от улицата, тя има левкоцитоза, а също и диария. Предполагаме, че е на възраст между 6 и 8 месеца.

Предполагаме, че Шира е видяла много през краткия си живот, но ще направим всичко по силите си оттук нататък да срещне само добро и да заслужим доверието, което тя предпазливо си връща в хората…

Шира вече е кастрирана, ваксинирана и с поставен чип.

Можете да пишете на е-мейл: [email protected]

 

Радостина Тонева

Създател и главен редактор на списание Моят Приятел Кучето от 1993, понастоящем превърнало се във Уебсайт Моят Приятел Кучето. Учредител на клуб Дого Аржентино - България.

Виж Още