Перо де пастор Майоркин

Другото куче от Майорка

Работник във фермите и пазач на стадата Перо де пастор Майоркин  произхожда от Балеарските острови. Той има много общо в историята си с португалският Cao de Castro Laboreiro и, макар да е по-малък като размер, той много напомня на това пастирско куче от съседна Португалия. Но истинският произход и на двете породи е неизвестен.

Перо де пастор Майоркин притежава всички характеристики на охранително и пастирско куче.

Донесено е на Балеарсикте острови с търговските кораби, плаващи в Средиземно море и доколкото кучето е било изолирано на острова или кръстосано с някои мести кучета, то е придобило способността да издържа екстремално високи температури.

Дали тези кучета са били товарени и изпращани с кораби по островите около Иберийския полуостров или на други места не е известно.

Непознато е извън пределите на родината си, но е много популярно там, особено във фермите и в повечето селата в провинцията. Фермерите си позволяват да развъждат само когато се нуждаят да попълнят групата на помощниците си или да дадат като бартер кученце на свои съседи.

Макар че типът е установен, има твърде малко развъждачи и съответно твърде рядко събитие е кучето да се появи на изложбения ринг. Факт е, че фермерите, които имат едно куче могат да бъдат неприятно изненадани и да не намерят наоколо чистопородно куче за да заплодят. За тях в крайна сметка това е само едно фермерско куче.

Перо де пастор Майоркин е действено и много териториално куче, една комбинация от агресия и дързост, която го прави чудесен пазач, особено в отдалечените провинциални селски дворове.

То е много добро и лоялно към собствениците си животно, но рядко е домашно животно.

Не голям брой от тези кучета са били експортирани в Бразилия и там има добри, макар и малко на брой, развъдници.

За жалост, не повече от една шепа хора на Иберийският полуостров развъждат  кучета, на които биха могли да дадат сертификат за произход. Тяхната тъмно оцветена козина изисква твърде малко поддръжка, още повече че косъмът е къс.

В листата на FCI официално са записани два вариетета – късокосмест и дългокосмест. Днес дългокосместият вариант е твърде рядко срещан и е възможно вече да е напълно изчезнал.

 

 

Радостина Тонева

Създател и главен редактор на списание Моят Приятел Кучето от 1993, понастоящем превърнало се във Уебсайт Моят Приятел Кучето. Учредител на клуб Дого Аржентино - България.

Виж Още