Мога ли до осиновя старо куче?

от Радостина Тонева

Вниманието ти привлича снимка на куче, което си търси дом.

Историята му докосва сърцето ти. Било е нечие любимо куче, сега стои в тясната клетка и бавно гасне.Или го срещаш объркано и отчаяно да се скита из улиците дни наред, подминаваш го, но нощем нещо не ти дава мира да заспиш спокойно.

Това вероятно е точно  моето куче, си казваш, но едновременно с това се появява веднага съмнението:  „То е възрастно, вече има изграден характер, как ще се справя с него?

 Да, кученцето добива навици докато е малко и е понякога е доста трудно  да бъдат коригирани. Но не е задължително всички негови навици да са „лоши“.

Опитът на много хора показва, че е напълно възможно едно старо куче, независимо по какви причини е останало без дом, да се адаптира към нов и да бъде приучено към нови команди.

 

Дали защото беше страдал много, дали защото по природа си е много умен или някой преди да го изостави се е занимавал много сериозно с възпитанието му, Цезар, немският дог, който в една люта Коледа преди  години намерих на улицата пред редакцията, просто влезе, презве сърцата ни, а вероятно и ние неговото, защото се  разбирахме без думи. 

А той беше на възраст около 7 години, когато дойде в нашия дом. Беше се скитал  навън сам, оцелявайки в центъра на големия град,  беше с накриво зарастнал крак след счупване и беше много слаб. Прие безпроблемно другите кучета у дома, котки, деца, приятели. Сякаш цял живот е знаел, че ние го чакаме да се появи отнякъде.

Когато го подканвах да излезе навън (а той предпочиташе  дивана, навън явно му беше омръзнало), ставаше бавно и достолепно,  протягане,  усмивка  и … се тръсваше  на пода. Тогава беше нужно много строго да му бъде наредено да излезе и той, почти пълзейки, се измъкваше в градината: „Не ми се ходи, но щом казваш…“

Обичаше и много да говори, и тогава целите му бърни се движеха, но  най-многото, което чувах  беше кристално чисто  “ Ам-ам-ам“. С ушите си не чувах, всичко, което им разказваше, но със сърцето си го чувах. А той имаше много истории за разказване.

Големият недостатък на това да осиновиш възрастно или старо куче е, че твърде малко време е с теб. Но това е нашата егоистична природа, която ни вмъква такива мисли в главата.

Няколко години живот сред любящи хора – какво по-хубаво за едно нежелано куче?

 

Радостина Тонева

Създател и главен редактор на списание Моят Приятел Кучето от 1993, понастоящем превърнало се във Уебсайт Моят Приятел Кучето. Учредител на клуб Дого Аржентино - България.

Виж Още