Резюме на статия на киноложката д-р. Дорит Федерсен-Петерсен (Университет Кийл) на тема „бойни и опасни кучета“, Част 3
Обобщен поглед и размишления
Сравнителни изследвания при определени условия на околоната среда, като произхода на социалните отношения при над 20 породи кучета не дават данни за една генерално по-висока опасност в поведението на определена порода.
Сред изследваните са: Американски стафордшир териер, Бултериер, Фила Бразилейро и други „опасни“ породи както и ловни породи и кучета-пазачи.
Няма „опасни породи“, има опасни индивиди сред кучетата.
Понятието „опасни“ няма връзка с принадлежността към дадена порода, а се отнася за индивиди, определени по дадени признаци (когато в дадена ситуация са измерени агресивно поведение, нападения и невъздържане от ухапване на социални партньори – себеподобни, хора или животни от други видове).
Кучето и човекът винаги имат връзка.
Всяко отглеждане на куче, както и развитието му, всяко кучешко поведение значително се повлиява от човека; той е предимно отговорен за нарушената си връзка с животното.
Ранното отношение на развъдчика към кучето, както и на собственика му, а и цялата околна среда са тези, които водят до това кучето да стане опасно.
Анализите на произхода на тежките инциденти с ухапвания говорят за социологически проблеми – потребността на хората за злоупотреба с кучето, насаждането на страх чрез кучето или подсилване на собственото им его. „Агресивното отглеждане“ и кръстосването по game правилата са симптоми за обществени проблеми.
Новият Закон за защита на животните забранява повишаването на агресивността, отглеждането при споменатoто кондициониране към агресия.
Съответните параграфи трябва само да бъдат приложени.
Би било полезно да има задължително обозначаване и регистриране на всички кучета, не само на тези, които се отглеждат под патронажа на клубовете.
Трябва да се попречи на хора без познания и отговорност, както и на такива, които имат за цел само да печелят, да отглеждат кучета.
Освен това трябва да се издаде Закон за отглеждането на домашни животни, с който да се създадат предпоставки за постигането на това. Трябва най-накрая да се издаде и наредба за собствениците на кучета.
Ние трябва, независимо от емоционалните подбуди да приемем обективните факти, да сме отворени към едно обективно премерване на опасността произлизаща от кучетата. Разковничето е в разбирането на развитието на ужасните инциденти.
Забелязва се, че кучета, които нараняват тежко хора, вече един или два, или дори три пъти са се набивали на очи, но им е обърнато достатъчно внимание.
С прилагане на наличните закони би могло са предотвраят инцидентите и би било достатъчно (заедно с вече изброените предложения) за да бъдат овладяни по-добре проблемите на хората и техните кучета.
В основата на всяко развитие към „опасно куче“ лежат индивидуални обществени причини. Те могат да бъдат грубо категоризирани.
Кондиционирането на кучета, които принадлежат към един определен bull-тип, се свежда до изискването и поощряването на едно „определено“ заучено поведение.
Кучета, които се отличават с „повишена агресивност“, вследствие на целенасочено отглеждане, в определени случаи не подлежат на терапия. Това са кучета, чието внимание не може да бъде спечелено, щом се появи друг себеподобен и се мотивират само чрез боевете.
Или такива, които просто не могат да преценяват ситуацията, нападат отново и отново без предупреждение и без биологична причина за извършване на нападението.
Статията бе преведена и обработена от председателя на сдружение Български Питбул Клуб Анджела Василева. Клубът има за цели да развива киноложкото мислене, да съдейства за прилагане на принципите на хуманното отношение към животните и защита на техните права съгласно европейските и световни конвенции и практики, да оборва предрасъдъци към породата и се бори срещу дискриминацията.
Първите две части можете да прочете тук:
Опасните кучета винаги са индивидуални случаи
