Какво в действителност подсказва виновният кучешки поглед?

от Радостина Тонева

Кой стопанин на куче не се е прибирал у дома, откривайки на пода парчета от счупена ваза или предмет, който той много цени?

Поглежда с гняв към „виновника” и още преди дори да се е развикал, кучето започва да се влачи из къщи, избягвайки дори да го погледне в очите.

Кучето е виновно, но това съвсем не означава, че то се чувства виновно.

По много интересен и оригинален начин Александра Хоровиц разкрива произхода на виновното изражение при кучето, защото факт е – то наистина изглежда адски виновно след направена простъпка.

Авторката е успяла да покаже, че човешката склонност да се приписва на кучето „виновен вид” не се дължи на факта, че кучето наистина се чувства виновно, а на това, че хората виждат „вина” в езика на тялото на кучето, когато те си мислят, че кучето е направило нещо, което не би трябвало да направи – дори когато кучето е напълно невинно по отношение на някаква постъпка

Тя е направила е експеримент, при който собствениците на кучета са били помолени да напуснат стаята след като дадат команда на своето куче да не яде предлаганите му вкусотии.

Докато собственикът е навън, Хоровиц давала по нещо от тези забранени от собственика вкусотии на кучето, преди да ги покани да се върнат обратно в стаята.

На някои от собствениците било казано, че тяхното куче е яло от забраненото лакомство, на други било казано, че тяхното куче се е държало адекватно на командата и не е взело от храната.

Това, което тя казала на собствениците не отговаряло на истината. И резултатът бил, че дали кучешкото изражение е включвало елементи на виновност има малко общо с това дали кучето действително е изяло забраненото му лакомство или не.

Кучетата, които изглеждали най-виновни ако са били тези, които са били „натопени” пред стопаните си, че са изяли лакомството, въпреки забраната.

В действителност, добре тренираните кучета, които не са хапнали и хапка, но са били нахокани от собствениците си, че са пристъпили командата, изглеждали много виновни за разлика от тези, които наистина са хапнали лакомството, но на техните собственици било казано, че са се държали перфектно.

Виновеният  вид е отзвук на поведението на собствениците и по никакъв начин не е индикация за оценяването от страна на кучето на някакво свое поведение като погрешно и виновно.

Това изследване хвърля повече светлина върху естествената човешка склонност да се приписват на кучетата характеристиките на човешкото поведение.

Антропоморфизмът сравнява кучешкото поведение с човешкото

и ако има някои повърхностни съвпадения, тогава кучешкото поведение се интерпретира твърде лекомислено като подобно на човешкото. Това може да включва приписването на стоящи високо в човешката скала емоции като чувство на вина и разкаяние.

Учени, занимаващи се с поведение на животните отбелязват, че този експеримент е забележителна демонстрация на необходимостта от внимателен и задълбочен поглед върху това, доколко ние разбираме връзката човек-куче и дали просто не експонираме като действителност нашите естествени предразсъдъци за поведението на животните.

За отбелязване е фактът, че кучето е най-старият одомашнен вид и има уникална роля в живота на милиони хора през вековете.

Скорошни изследвания върху кучетата навеждат на повече размисли относно факта, че вероятно те притежават повече близки до човешките форми на разсъдливост, отколкото шимпанзето, както е прието да се счита.

 

 

Радостина Тонева

Създател и главен редактор на списание Моят Приятел Кучето от 1993, понастоящем превърнало се във Уебсайт Моят Приятел Кучето. Учредител на клуб Дого Аржентино - България.

Виж Още