от Катя Стефанова
За по-тесен кръг любители на бретон епаньола , ето схема на цветовете:
Съдържание:
1. „В“ – генът (черната серия):
– този ген дава черния цвят в окраската на козината, а също така и червеникавокафявия цвят! Генът за черния цвят е „В“ (=доминантен), а този за червеникавокафявото – „b“ (=рецесивен).
Нещо интересно: всички американски епаньол бретони носят комбинацията „bb“ и нямат доминантния ген „В“, който определя черния цвят на козината. Затова в Америка типовете черно-бял и трикольор-черно не са признати.
2. „А“ – генът:
– има много варианти на този ген, но според стандарта на епаньол бретона се приемат само 2 от формите, а именно „Аs“ – комбинация от гени (доминантни), която дава плътните цветове и „аt“ – рецесивна комбинация, която отговаря за трицветния модел на породата. Т.е. „Аs“ не е трикольор, а „аt“ е трикольор.
В зависимост от това в какъв формат е показан „В“-генът се наблюдават следните фенотипи:
ВВ х As As = черно (дюс)
Вb х Аs As = черно
bb х As As = червеникавокафяво
ВВ х As at = черно
bb x As at = червеникавокафяво
BB x at at = черен трикольор
bb x at at = червеникавокафяв трикольор
3. „E“ – генът:
– това е генът, който дава индивидуалния оранжев цвят или по друг начин обяснено – „Е“-доминантата дава възможност на гените от „В“-серията (черната серия) да се експресират (активират).
Хомозиготната рецесивна форма „ее“ (генотип) предотвратява експресията на черния цвят (В-) или червеникавокафявия (bb) в космената покривка, но не и в цвета на кожата (нос, около очите, скротум, устни…).
Следователно бяло-оранжевите бретони носят винаги „ее“-комбинация, без значение дали имат и „В“ или „А“ гени. Така че две бяло-оранжеви кучета могат да дадат само бяло-оранжево поколение.
А при кучета, които носят комбинацията „ЕЕ“ се получава така, че те могат да произведат само своите собствени цветове, като видими са червеникавокафявото и черното, а появата на оранжево се предотвратява.
4. Белите „S“ – гени (бялата петниста серия):
Белият цвят при оцветяването на козината винаги се е възприемал като основен, а другият цвят – за второстепен, под формата на петна.
Но всъщност основният цвят е тъмния цвят, а бялото „прелива“ върху него. /Оригиналният цвят на вълците е бил жълт (ауау) и единствено благодарение на мутациите през вековете се появява черният цвят, а едва след него белият.
/ Бялото е отделен (различен) цвят, който е повлиян от ген, познат като „S“-ген (за петнистност) или „s“ – за други рецесивни алели.
Дълго време предмет на обсъждане е била и опашката на бретон епаньола. В самото начало породата се е наричала „бретон епаньол с къса опашка”, защото много често кученцата се раждали с по-къса или много къса опашка.
Но част от кученцата се раждали и с нормална опашка. Във връзка с това през 1923 г. в стандарта е била внесена поправка, която допуска скъсяване на опашката по хирургичен път.
Дълго време е имало спорове и за ръста на кучетата. В началото допустимата височината в холката е била 40-45 см, но постепенно тя достигнала днешните 46-51 см.
