За развъдниците за кучета и подменените мишени

(тема с продължение)

„Трябва ли да има развъдници за породисти кучета, след като има толкова бездомни и изхвърлени?“ (част 1)

По наше мнение – енергията е насочена в неправилна посока и с отрицателен знак.

Тези две условия са достатъчни, за да не се случи крачка напред.

Какво имам предвид

Развъдникът е строго регламентирана структура, с изисквания за пространство на малките, здравни тестове на родителите и още много други изисквания. В развъдника кученцата получават първите си уроци по социализация.

Против това ли сте когато казвате „Не” на развъдниците?

Ние казваме „Не” на фермите, НЕ на безконтролното плодене в двора, НЕ на плоденето в гаража, НЕ на вноса на килограм от чужбина на кучета с неясен произход, Не на обявите за продажби на кученца в сайтове за продажби дрешки втора употреба, Не на търговците.

Кученца НЕ ТРЯБВА да се раждат в задния двор, не трябва да се събират две кучета от една порода, просто защото са се срещнали в градинката и са се харесали.Нито на улицата, където са родени или изхвърлени.

Ако се раждат само в развъдници и това върви паралелно с добрата воля за решаване на проблема с изхвърлянето на кучета, които раждат проблема с нещастните бездомните животни (впрочем кауза, на която аз съм посветила времето си и не само) то броят на „ненужните” драстично ще намалее.

Голяма част от хората, обезверени от нарастващата непрекъснато популация от бездомни кучета, техните страдания, малтретиране, убийства реагират „Не на развъдниците!”

Няма развъдник – няма проблем.

Аз бих казала: няма отговорност у хората, няма институции, които да работят – има проблем.

Доста незряло е да се приписва проблема със свръхпопулацията на развъдниците като субект въобще. И тук е мястото да кажем, че когато говорим за кучета с родословие, то е не защото това е суета, а защото това в  голям процент помага за решаването на проблема със свърхпопулацията.

Ако някой бърка натруфената реклама на някоя ферма за кучета, която бълва буквално като на конвейр кученца, за които никой не се интересува къде попадат и при това се изпращат като колетна пратка с куриер – то това е лично негов проблем на неинформираност.

Сега след като ясно казахме къде според нас не трябва да се раждат кученца, нека кажем къде трябва да се раждат кученца.

Кученца трябва да се раждат в хигиенични, светли помещения, след като на майката и бащата са направени съответните здравни тестове, които се изискват за породата и те са допуснати до разплодна дейност от клуба, чийто членове са.

Кученцата не напускат развъдника, отивайки в новия си дом, преди да са им поставили втора ваксина, т.е. поне на 60 дни. През това време те са имали възможност да бъдат научени от тяхната майка на първите и най-важни уроци. Те са комуникирали с братчетата и сестрите си, научили са основните неща за съвместен живот със себеподобни.

В развъдника тези кученца получават документ за произход, който задължително съдържа и номер на чип. И дори да няма Национална база данни, кученцата от развъдника се водят в племенната книга на клуба и може да се проследи поне първи собственик на кучето.

В този случай вероятността да се раждат болни и неконтролируем брой кучета е значително намалена.

Тези развъдници трябва да са под строг контрол от развъдните комисии на клубовете си.

П. С. Тази публикация няма претенции на статия по темата „Развъждане“, по която считаме, че могат и трябва да се изказват само специалисти, които са наясно с генетиката като наука.

 

Радостина Тонева

Създател и главен редактор на списание Моят Приятел Кучето от 1993, понастоящем превърнало се във Уебсайт Моят Приятел Кучето. Учредител на клуб Дого Аржентино - България.

Виж Още