Изхождайки от констатацията, че кучетата са онзи вид бозайници, отличаващ се с най-богата разновидност на ръстове, изследователите са проучили възможните генетични причини за такива различия, съпоставяйки ДНК на различни породи с дребен ръст с тези на кучета с едър ръст.
„Заинтересува ни състава на популацията на онези кучета, които в течение на годините са били развъждани селективно: това ни позволи да анализираме по-своевременно генетичните причини на специфични черти, които могат да бъдат общи и за човешкия вид.
Почти всички сведения, които получихме от проучването на телесната структура, на поведението и на предразположеността към заболявания при кучетата, ни помага да разберем по-добре някои аспекти на човешкото здраве и биология“.
Проучването доказа, че един ген IGF-1, един фактор на растежа 1-инсолиноподобен, е тясно свързан с дребния ръст на всички породи, които са били обхванати.
Така, основавайки се на резултатите от предшестващи проучвания върху влиянието на IGF-1 върху растежа, върху размера на тялото и върху продължителността на живота при мишките, изследванията при кучетата са били отначало съсредоточени върху проучването на 463 екземпляра португалски Као де Агуа.
Изборът е паднал върху тази порода, тъй като, според изследователите, Као де Агуа показва голямо разнообразие на ръстове, доколкото мъжкият може да достигне височина в холката между 50 и 57 см., а женската – от 43 до 52 см.
Всъщност, причината е може би във факта, че тази порода е много разпространена в САЩ. Много повече отколкото, например в Европа.
Това проучване е показало, че разликите в ръста при кучетата се дължат вероятно на малки вариации, единични нуклеотидни полиморфизми в гена IGF-1. Бил е проведен и аналогичен анализ върху 526 кучета, подразделени между 14 вида от дребни породи и 9 от гигантски.
В последната фаза на проучването изследователите са анализирали ДНК проби, взети от над 3000 екземпляра от 143 породи с цел да се обособи специфичен генен вариант или архиетип, обуславящ дребния ръст в генетичния кодекс на кучетата.
Почти всички участвали в проучването екземпляри са притежавали като обща особеност този генетичен вариант, което потвърждава, че той може да има определящо влияние върху ръста на кучетата.
Една древна история
Процесът на картографиране на кучешкия геном е позволил също така да се проучи еволюирането на нашите приятели. Доказано е, че произходът на кучетата датира от преди 15 хиляди години, когато се е отделил един клон от родословното дърво на вълка, пораждайки родословието на нашите приятели кучетата.
В последствие извършеният от човека подбор е създал днес съществуващи невероятни разновидности от телесни структури. Понастоящем, основавайки се на най-новия анализ на генома, изследователите са стигнали до заключението, че качеството „дребен ръст“ е било доминиращо през първите години от историята на домашните кучета.
Хипотезата е, че дребният ръст се е променял при различните домашни породи, доколкото хората успявали все по-добре да ги използват в рамките на малки населени места, а също така и по различни свързани с пренасянето по време на миграциите.
Речник
Геном: съвкупност от всички гени, които съставят ДНК, т.е. цялото генетично наследство на даден вид. Гените съдържат информация за характерните анатомични черти и функции на организма. Генетичният материал, съставен при човека от 23 хромозомни двойки, съдържащи от 80 до 100 хиляди гени, се намира във всяка една от около 1000-те милиарда клетки, съставящи човешкото тяло.
ДНК: молекула съставена от дълги вериги химически съединения, включващи основни елементи или нуклеотиди, последователно повтарящи се. Две нишки от нуклеотидите се усукват във всяка една от ДНК-молекулите, създавайки образование, подобно на спирала, позната под наименованието двойна спирала“. ДНК е марката за самоличност на всеки индивид и предопределя изявата и предаването на наследствените черти
