Животните и развитието на човешката цивилизация

Нашата любов към животните има дълбоки корени в човешката еволюция и може би има нещо общо с формирането на начина, по който нашите предци са комуникирали и са развивали инструментите на цивилизацията.

Връзката с животните минава през цялата човешка история и е свързана с останалите големи еволюционни скокове, включително каменните инструменти, езика и привикването към домашен живот.

Въпреки че са направени само изолирани открития, има основания за подобни тълкувания.

Тази връзка е много дълбока и много древна и говори за нещо повече от възприемането на животните единствено като храна от праисторическите хора.

Такъв начин на отношение към животните и отглеждането им се отплаща в момента, когато хората са се научили да ги впрягат в полза на работата си, а не просто да ги ползват за храна или само за пазачи.

Това е позволило на хората да използват предимствата на кучето, котката, конете и другите животни в своя облага. Подобна уникална тенденция все още съществува в модерните общества.

Например, все повече от семействата в САЩ имат домашни любимци, отколкото деца.

„По улиците ние виждаме бездомни хора с кучета и хора, намиращи се в ужасно положение, които отглеждат домашни любимци. Това предполага, че има нещо, което хората вземат от тази връзка, която е толкова отдавнашна.”

Пръти, камъни и думи

Хората може би са започнали да общуват с животните чрез крясъци, след което правят крачката от плячка към конкурентен ловец на дивите животни. Това променя развитието на инструментите и средствата за защита, започнало преди повече от 2,6 милиона години.

Веднъж преживели този забавен еволюционен преход, който трудно могат да направят останалите животни, хората вече имат две преимущества, при условие че са изключително внимателни и наблюдателни за това какво другите животни правят, как те се движат, как комуникират помежду си – казва Шипман, анторполог.

После, нуждата от комуникация, познаването на навиците и поведението на плячката и другите хищници задвижва развитието на символи и езици отпреди около 200 000 години.

Като доказателство Шипман посочва ранните символни изобразявания по стените на праисторическите пещери или други рисунки, които изобразяват животните в детайли.

„Всички неща,които би трябвало да са важна ежедневна информация, не са там или са изрисувани, но като незначителни детайли. Основното, това за което говорят тези рисунки са животните“

Тя допълва още, че е възможно да са се появявали независими езици и да са умирали, преди достатъчно големи групи хора да са били способни да запазят езика, на който комуникират.

Следва – Не просто храна

 

Радостина Тонева

Създател и главен редактор на списание Моят Приятел Кучето от 1993, понастоящем превърнало се във Уебсайт Моят Приятел Кучето. Учредител на клуб Дого Аржентино - България.

Виж Още