Малките кученца остават с майката до 30-45 ден след раждането си. После, ако имат късмет, отиват при новите си стопани.
Какви грижи са необходими,за да имаме здрави и социализирани кученца и в бъдеще те да имат възможността да бъдат щастливи?
Първи етап
Той продължава от деня на раждане до 15-дневна възраст. Свързан е с безусловно-рефлекторната адаптация. През този период малките са със затворени очи и слухови проходи и са способни само да пълзят и да сучат. През по-голямата част от времето те спят.
Задължението на стопанина през този период е да осигури на кучката и малките удобно място, с ограждение, като то трябва да е топло и да не е на течение. Температурата в помещението трябва да се поддържа около 23-25 градуса.
На пода трябва да има балатум и няколко пласта вестници за топлоизолация, а отгоре одеало, покрито с лека постелка, която лесно може да се сменя.
В студени дни, ако кученцата са отделени от майката по някаква причина, може да се загряват с инфрачервена лампа и с бутилка, пълна с топла вода. В тези дни за малките се грижи майката: храни ги и ги почиства.
Мястото в тези дни е сухо, защото малките уринират, когато майката ги ближе по коремчетата. Ако по някаква причина майката не се грижи за малките, лек масаж с кръгови движения по коремчето трябва да прави стопанинът.
Първата седмица трябва да сме особено внимателни, когато майката става и ляга в гнездото да не притисне някое от малките или то да остане зад гърба й.
В края на първата седмица ноктите на малките трябва да бъдат подрязани внимателно, тъй като те драскат корема на майката. Подрязват се съвсем малко.
Ако кученцата са шест на брой майката няма проблем да ги изхрани. При многочислено кучило грижите на стопаните се увеличават. Пригответе допълнително кошче, в което ще поставите половината от кучилото, докато другите се хранят.
Особено внимание трябва да отделите на по-дребните и слаби кученца, като ги поставите на задните жлези. При съблюдаване на това правило би трябвало до края на първата седмица малките да се изравнят на тегло. Добре е да си водите бележки за развитието им.
В края на първата седмица теглото им би следвало да се е удвоило, а в края на третата – утроило. В първия период малките не са способни да усвояват друга храна освен майчиното мляко. Дохранване в този период не се препоръчва, освен в случаите когато майката няма достатъчно мляко, не иска да ги храни или ако е болна.
Погрешно е да се смята, че кърмата на кучката и човешката си приличат и малките да се дохранват с бебешките сухи млека. По отношение на съдържанието на белтъци, мазнини и въглехидрати те значително се различават. На пазара има изкуствени млека за кучета бебета.
Ако не можете да намерите или да си го позволите, можете да давате следната смес: 250 г краве мляко, подгрято до 30 градуса, неварено, 1 жълтък, 1 ампула глюкоза, капка вит. А и Д, 1 капка лимонов сок. Тази смес се използва само прясно приготвена.
Втори етап
В този период очите и ушните канали се отварят. Малките се изправят, започват да се движат, проявяват интерес към заобикалящата ги среда. В този период дохранването е задължително, като храната трябва да включва каша, месо, супи. Не е желателно да се дохранва преди 20-22 дневна възраст.
Това е възможно само когато кученцата са до шест и кучката има достатъчно мляко. В противен случай дохранването започва от 14-18 ден. Обективен показател за тази необходимост е теглото и поведението на малките. Ако получават достатъчно майчино мляко, то след хранене те веднага заспиват.
В противен случай те са неспокойни, търсят и плачат. Месото в дохранването задължително трябва да е говеждо! Дава се с последното нощно хранене около 22 часа. Преминаването към отделно хранене става постепенно – заместват се последователните хранения с изкуствено.
Към 40-тия ден само едно от храненията е от майката. В един ден може да се въвежда само едно ново ястие, за да се прецени реакцията на кученцата. Ако те слабеят, давайте отвара от ориз. Следете за състоянието малките.
При изкуствено хранените кученца може да се появи колибактериозна инфекция, от която може да умре цялото кучило. Ако има подобни симптоми потърсете веднага помощта на ветеринаря си.
На 21-25 ден можете да дадете пирантел или декарис, или друго обезпаразитяващо, препоръчано от лекаря, защото макар майката да е обезпаразитена е възможно малките да имат глисти. През третата седмица малките имат нужда от повече пространство и движение.
Там, където ще се разхождат малките трябва да е изолирано място в стаята, покрито с повече вестници, за да се запази чисто. След всички тези грижи идва времето за раздаване на малките. За да не попаднат в лоши ръце, не бързайте с продажбата им.
Говорете с бъдещите собственици, интересувайте се за възможностите им да се грижат за малкото, не скривайте трудностите – нали вие знаете колко време, грижи и средства са необходими, за да се отгледа куче, с което да сте щастливи и с което да се гордеете.
