Възраждането на Канан дог

Породата е позната от библейско време, предполага се, че описаното в Библията куче визира кучета от този тип – именно канан дог.

Има много факти на разположение – древни рисунки и резби на кучета много подобни на канан дог, намерени на различни места, също както и кучешки гробища, открити от археолози в Ashkelon, датирани от времето на финикийците, които съдържат стотици скелети на кучета от различни възрасти и всички от една „порода“ – изглеждащи като канан дог.

През 1934 година професор Rudolphina Menzel имигрирала по тези места. Тя вече била позната като един от световните авторитети по кучетата.

При нейното пристигане тя помолила чрез Haganah (еврейските сили за защита) да създадат организация за служебни кучета. Проф.

Menzel установила, че породите най-често  използвани като пазачи и военни кучета като немското овчарско куче, добермана и ротвайлера, страдат много от тежките условия на живот в този регион, което се отразява на ефикасността на тяхната работа.

Нейното внимание било привлечено от местни кучета, които тя е наблюдавала при визитите си при бедуините и в пущинаците. Наблюденията и  установяват, че това е естествено адаптирана към условията порода. Тя ги нарича канан дог, на името на библейската Канаан.

Тя разпознава в тях кучета с изключително развит териториален инстинкт и желания да пазят.

Твърдо решена да ги пробва като кучета пазачи, проф. Menzel започва да работи по една програма за повторно одомашвняване на тези кучета. Тя „пленява“ възрастни кучета и установява, че те са високо адаптивни и послушни и бързо стават много привързани, отдадени и лоялни у дома.

Те доказват, че са бързи и будни кучета, които упорито защитават своята територия, учат бързо и са способни да изпълняват различни функции и да преуспяват в едни много трудни условия на живот и терен, където всяка друга порода би страдала.

Използва много от тези кучета за военни задачи и започва своя развъдна програма. След войната за независимост през 1948, проф. Menzel продължава с развъждането и развиването на тази порода.

Макар че никога не е имала възможност да държи по-голяма бройка кучета, поради липса на пространство и бюджет, тя винаги се е интересувала да запази истинският див тип и да вкарва кръвни групи на диво родени животни в нейната развъдна програма.

През 1953 година Израелския кенел клуб приема стандарт на канан дог написан от проф. Menzel. Породата е призната като национална израелска порода, разпозната е от FCI през 1966, като стандартът е ревизиран два пъти – през 1974 и през 1985 г.

Днес породата е призната и регистрирана във всички киноложки организации по света. Проф. Menzel е целяла с развъждането да запази характерните черти на породата – нейните естествени способности за адаптация към климата, устойчивост на заболявания, скромните изисквания като храна и грижи и уникалната им личност .

Тя развъжда няколко генерации от канан дог и е първата, която експортира извън Израел канан дог в Европа и САЩ. По време на нейната брийдинг програма, тя продължава, всеки път когато е възможно, да включва дива кръв, да запази и развие основните породни характеристики.

И така, благодарение на една жена, днес ние имаме в богатата палитра на кучешкото семейство едно много древно куче, с изключителна издръжливост, което въпреки дивата си природа установява изключително силна връзка със своя човешки другар.

 

 

Радостина Тонева

Създател и главен редактор на списание Моят Приятел Кучето от 1993, понастоящем превърнало се във Уебсайт Моят Приятел Кучето. Учредител на клуб Дого Аржентино - България.

Виж Още