Какво представляват и как се лекуват?
Ако кучето е затормозено от неукротим сърбеж в задната част, това може да се дължи на коварно заболяване на правото черво.
Някои особени движения и пози могат да представляват проява на едно особено досадно и нерядко болезнено увреждане, често срещано във ветеринарната практика.
В крайната част на аналната зона са разположени двустранно аналните жлези. Секрецията им се излива в ципести торбички, след което се изхвърля навън през екскреторен канал.
При нормални условия, това е лепкава течност, светло жълта на цвят. При патологични случаи тя добива плътна консистенция, както и подчертано неприятна миризма.
Причините за увреждане на аналните торбички и съответните жлези могат да бъдат различни, например – продължителна диария или кожни заболявания.
Подобни увреждания по-често засягат дребните кучета, но се срещат и при всички породи. Инфектираните анални жлези причиняват силен сърбеж, който кара животното често да трие задницата си о пода, помагайки си с тласъци от предните крака.
Друг път ближе с език чувствителното място. Болката принуждава животното да прави неочаквани резки движения, внезапно да изскимтява от положение на покой: като че ли е прободено от нещо остро и притичва с вой, рязко извръщайки глава назад, за да огледа задната си част.
Отказва да сяда и заема ненормални пози. При ветеринарен преглед се установява двустранно подуване, предизвикано от увеличения обем на въпросните торбички.
Следва да се извърши „изстискване“ от ветеринар, при което сме свидетели не само на раздразнение от страна на кучето, но и на излизането на една гъста жълтеникаво-кафява маса с изключително неприятна миризма.
Това е следствие от загнояването, причинено от различните бактерии във вътрешността на жлезистото образувание. Обяснението им е в обикновено възпаление на стените на торбичката или в наличието на същински абсцеси.
Те биват бързо диагностицирани и ликвидирани, за да се избегне образуването на външни фистули, а от там и на по-нататъшно усложняване на протичащата инфекция.
Изпразването на торбичките чрез изстискване и последващо вкарване на мазила, предназначени да отстранят възпалението и зачервяването в перианалната зона, водят до излекуване.
Въпреки това, може да се наблюдават чести рецидиви, изискващи хирургическа намеса за отстраняване на жлезите, най-вече с оглед предотвратяване на възможното развитие на злокачествено израждане.
