Вродени задръжки на агресивността

от Николай Атанасов

В социалния живот на кучето е биологически ефективно първата агресия да не се реализира, за да може агресивността да прояви своите ефективни задръжки. Тези задръжки се означават като вродени бариери на агресивността.

Първата бариера е формата на младото същество – затова възрастното куче не напада кученцата.

Голяма толерантност се наблюдава и в поведението на кучето към децата, но това не може да се отнесе към куче, което е малтретирано от деца или е подложено на неправилно обучение (Собствени наблюдения).

Друга бариера на агресивността е полът на животното.

Мъжкото куче не напада женската. Ако тази вродена блокада е нарушена, може да се предполага, че и други социални блокади са нарушени. Такова куче не трябва да се отглежда, а още по-малко – да се използва за разплод !

Трета бариера на агресивността е позата на победеното (на признаващото се за такова) куче.

Когато съперникът приближава бавно и уверено с вдигната опашка, страхуващото се куче демонстира комплекс от поведенчески реакции:

– ушите се притискат силно назад към главата и тила;

– крупата се отпуска и опашката се размахва ниско между краката или под корема;

– следва близване по муцуната;

– нежно, “робско” притъркване по тялото;

– повдигане на предната лапа и докосване, “погалване” на доминиращия индивид.

Тази форма на подчиненост Шенкел (Schenkel, 1967) нарича “активна”. След като е демонстрирана цялата гама от гореизброените реакции, ако заплахата за страхуващото се куче не е преминала, то ляга на една страна или по гръб, притиска силно ушите си към главата, подвива опашка между краката, предоставя незащитените си шия и корем. Възможно е изпускане на урина.

Тази завършваща фаза на подчинеността Шенкел определя като “пасивна”.

Между активната и пасивната подчиненост понякога се наблюдават и междинни форми.

При собствени наблюдения сме установили, че страхуващото се куче може да остане изправено, но да притърква предната част на тялото си по земята, активно да облизва доминиращия съперник, да му предоставя муцуната или главата си, които доминантното животно може да поеме в устата си, но не ги захапва.

В някои случаи доминиращото куче се качва върху подчиняващото и симулира копулационен акт. В случая половата принадлежност на индивидите няма значение.

В нашата практика сме наблюдавали случай, когато каракачанско куче се доближава спокойно до клетката на настървено лаещи го гончета. След като ги подуши с безразличие, повдигна задния си крак и ги обля с маркираща урина.

Действието на вродените бариери на агресивността има своите граници.

При вълците има случаи, когато два индивида са в схватка върху губещия да се нахвърлят и останалите. В подобно групово нападение се наблюдава силно изразено агресивно поведение без никаква задръжка на хапането.

Участват всички животни, включително и женските. Победеното животно се обгражда от всички страни. Нашето обяснение за тази форма на поведение е следното:

Първият и основен закон на глутницата е ефективната съвместна работа по време на ловуване и ефективно гарантиране на най-строга йерархия.

Ако някой застрашава йерархията и не подобри ценностното си положение в нея, претърпявайки загуба, нарушава взаимните отношения и привлича върху себе си агресията на цялата глутница.

Настъпва война за йерархическо преподреждане. Чрез груповото нападение на глутницата върху губещия се подпомага по-бързото възстановяване на спокойствието.

В границите на емоционалната скала при кучето има дотолкова ефективна спирачка на агресивността, че често може да се наблюдава лъжливо захапване с растърсване близо до гърлото на победеното куче (върхова форма на захапване). Този акт се обозначава като самоволно разреждане на агресивността до безопасни размери.

Ако агресивността достигне до върха на своя континуум (от англ. continuum – цялост), кучето хапе и разкъсва всичко, което му се изпречи. В това състояние то е способно да убива.

При здраво и нормално куче спирачките на агресивността са силни и се проявяват при всеки един конфликт. Срещат се кучета, които имат наследствено нарушени инстинктивни бариери.

Между биологическите ограничения на действието на блокадите на агресивност и патологичното поведение на кучето има голяма и съществена разлика.

(продължава)

 

 

Радостина Тонева

Създател и главен редактор на списание Моят Приятел Кучето от 1993, понастоящем превърнало се във Уебсайт Моят Приятел Кучето. Учредител на клуб Дого Аржентино - България.

Виж Още