Вкусът на живота

Казват, че кучето яде почти всичко и че единственото, което го интересува е стомахът му да е пълен. Твърдението е повърхностно. Всъщност усещането за вкус е от голямо значение за нашия приятел.

Онова, което майката яде ще повлияе на вкуса на кученцата

Обонянието и вкусът са съюзници и кученцето се възползва от тях още през първия месец след раждането си. Научни тестове класифицират вкуса, наред с осезанието, като второстепенно сетиво за кучето, нещо като гарнитура към една много по-развита сетивна даденост.

Все според най-разпространените тестове, изключителна важност в живота на домашното куче имат слухът, обонянието и зрението, докато на осезанието и вкусът се отрежда съвсем скромна роля във възприемането на околния свят.

Този йерархичен ред може би изглежда на пръв поглед основателен, но при внимателно разглеждане разкрива многобройни спорни страни. Но, както винаги, за да разберем правилно нещата, нека тръгнем от поведението на вълка – бащата на всички кучета.

Да  избере най-доброто

Ако се наблюдава в естествени условия как глутница вълци се хранят с току що убита плячка, най-впечатляващата е ненаситността, с която всеки един от тях дъвче и поглъща месото, превръщащо се в източник на енергия за оцеляване.

По-внимателният ще забележи и това, че вълците няма да изядат всички части на плячката: някои вътрешни органи като сърце, бял и черен дроб ще бъдат предпочетени, а други, например стомахът – оставени на разположение на онези животни, които природата е назначила за „метачи“, например ястреби и гарвани или чакали и койоти.

Нека сега се пренесем в домашната среда и направим опит да предложим за пръв път на нашето куче някаква храна, която да не е за месоядни, например плод. След бързо подушване, нашият приятел ще опита новата храна с езика си, чрез кратко и леко докосване.

В повечето случаи, най-много да захване плода между зъбите си за няколко секунди, след което, разочарован, ще го остави да падне. Изражението му като че ли казва: „Не е за мен, не е за моя вид“.

Не случайно изследователите на поведението на животните са установили пряка връзка между структурата на всеки жив организъм и средата, в която живее, включвайки в понятието за среда и различните храни, предлагани от нея. Всъщност, това което ядем зависи и от нашия вкус.

Кога се ражда усещането за вкус при кучето

Проучвания са установили, че вкусът е вече на лице когато кученцата са още в утробата на майката, по специално през последните 15-20 дни преди раждането. Експеримент, проведен във Франция е доказал, че още първите месеци от живота предпочитанията на кученцето са свързани с хранителните навици на майката.

Пет женски в 45-ия ден от бременността са били разделени на две групи: три от бъдещите майки, заедно с ежедневната храна получавали по 20 капки есенция от етерично масло от мащерка (условно наричаме тази група експериментална), а другите две – не.

Веднага след раждането на кученцата, капка от есенцията била нанесена върху половината от млечните жлези на всяка от майките, след което е било предоставено на всяка кученце свободно да избере цицката, от която да суче млякото на собствената си майка.

И така, всички кученца, родени от женски от експерименталната група, освен едно избрали цицките, които ухаели на мащерка. И обратно, малките на кучките от контролната група не проявили никакво предпочитание. По-голямата част от тях даже реагирали с отвращение при досега с мащерковата есенция.

Други подобни изследвания са потвърдили значението на храненето на майката по време на бременността и изобщо през целия й живот. Вече е сигурно, че видът на нейната храна влияе на вкусовите предпочитания на кученцата.

 

Радостина Тонева

Създател и главен редактор на списание Моят Приятел Кучето от 1993, понастоящем превърнало се във Уебсайт Моят Приятел Кучето. Учредител на клуб Дого Аржентино - България.

Виж Още