Белите кучета

Митовете и легендите, свързани с цвета на кучето, съпътстват различните култури.

Всред овчарите от големите британски пасища имало поверие, че бяло куче не може да се използва за придружаване на стадата.

Овцете нямат страх от бялото куче, тъй като не го разпознават. Те не се помествали, когато кучето се опита да ги събере и да ги подтикне да вървят напред.

Но нови проучвания са доказали тъкмо обратното – овцете притежават невероятна способност да разпознават индивиди и разбира се, да различат един себеподобен от едно куче.

Освен това, британските овчарски кучета имат почти винаги и малко бяло петно в космената си покривка.

Европейските овчарски кучета често имат оцветяването наречено „мерл“. Черната или кафява космена покривка е на петна, чийто цвят е по-интензивен и по-разлат, подобно жилките на мрамора.

Ако две кучета „мерл“ се кръстосат, част от кученцата ще бъде с почти изцяло бяла космена покривка.

Тези екземпляри обаче често пъти биват засегнати от глухота и очни увреждания. Така че предразсъдъците относно бялото куче може би се коренят в тези сериозни здравословни проблеми, които несъмнено правят бялото куче неефективно при воденето на стадата.

Поради невъзможност да се даде с генетични термини обяснение на проблема в миналото, се породило поверието, че бялото куче е лошо овчарско куче.

Може би имено поради тази причина бялата немска овчарка е била отстранена от стандарта. Това се случило през 1930 г. между двете големи войни.

В тези извънредно сурови и трудни години работните кучета доказали изцяло своето умение в много ситуации – от търсене на ранени до патрулиране по границата и в окопите.

При ловните кучета също изцяло бялата покривка не печели привърженици. Опашката на кучето следотърсач обаче се белее и размахва всред пъстротата на гората и полето, за да упътва ловеца към преследваната плячка.

Единственото изключение е действително много особеното аржентинско куче. То е единственият изцяло бял молос. 

Неговата задача, освен лова, е и да защитава рачеросите – хората от аржентинското ранчо от нападенията на големите котки.

Между овце и вълци

Последната категория кучета, при които белият цвят е разпространен, е тази, която има задача да охранява стадата. Става дума за едри кучета, приспособени към суровия живот на овчарите.

В цяла Европа и в Азия те имали задачата да държат на разстояние крадците и непознатите хора от овчите стада и от лагера на номадите.

Ръстът им позволявал да преодоляват големи разстояния при преместванията, както и да дават отпор на силни противници като вълк, мечка, чакал.

Цветът не е еднакъв при различните варианти, въпреки че си приличат много по външен вид и поведение. Различен е по тоналност – от тъмни до петнисти и чисто бели.

Според американският учен Реймънд Копингер, овчарите предпочитат даден цвят, защото го считат за знак за чистота на породата, за пряко потекло от кучетата, използвани с успех в тази работа.

В хода на своите подробни проучвания Копингер е открил, че овчарите често пъти намаляват кучилото до два екземпляра.

Тази жестока селекция облагодетелствува кученцата, чиято космена покривка е по-харесвана (това е единствената характеристика, освен пола, която е лесно определима още при раждането).

В Италия, например, се предпочита белия цвят, в Португалия – мерл, в Турция – рижавия с черна маска. Овчарите от тези страни следвателно избират кученцата, които носят предпочитания от тях цвят.

С течение на времето това определя появяването на регионални оцветявания.

Всеки си има собствено обяснение: бялото куче се смесва и отъждествява по-лесно с овцете (и обратно), мраморизираното е маскирано като скалите.

Копингер шеговито отбелязва, че самите овце рядко са бели (те са мръсно сиви, кафяви или даже черни). Не е трудно да се открие кое е кучето, па макар и от разстояние.

При това, кучето пазач на стадо не напада вълка или мечката от засада, а обратно, лае силно, за да отклони грабителя от атака.

Един странен признак

При белите кучета се наблюдава една и съща присъща за тях патология: синдромът на треперещото бяло куче. Названието не е научно, но добре отразява състоянието.

Изявява се при дребни кучета, като малтийката, уести, бишон фризе, с треперения, които могат да бъдат много сериозни.

Тези кучета имат и странни движения на очната ябълка. Състоянието може да се влоши, когато кучето  е раздразнено или стресирано.

Мерл: английски термин, който може да се преведе като „мраморизиран“ или „арлекин“. Космената покривка е на петна с по-тъмен и по-светъл цвят, както при някои камъни.

Генът „мерл“ въздейства само върху черните и кафявите части на кучето, не оказва влияние върху бялото и върху опаленостите.

Радостина Тонева

Създател и главен редактор на списание Моят Приятел Кучето от 1993, понастоящем превърнало се във Уебсайт Моят Приятел Кучето. Учредител на клуб Дого Аржентино - България.

Виж Още