Известен е още като овчарски мастиф, бътчер алаунтът е много древен тип, директен потомък на индо-иранските номадски пастирски и военни кучета, които били доведени в западна Европа.
Тази древни кучета са служили и изпълнявали своите традиционни функции векове наред в Европа, както и по-късно в Америка с първите английски преселвания там.
Дълги години дебатите за стария тип булдог не стихват, продължават и днес, продължават и усилията, с различен успех, на много ентусиазирани развъждачи да върнат стария тип.
Днес две са познатите породи, които могат да предявяват претенции, че са наследници на този древен фенотип и генотип, и все още служат, изпълнявайки своите първоначални функции: охрана на домашен добитък и хора.
Това са испанският алано и белият английски булдог. Ние не можем да твърдим, че тези две породи са същата порода като стария алаунт, но те са най-близките му съвременни роднини.
Алаунтът, заселен в Англия е познат като Английски бътчер алаунт, едно напълно работно куче. Той е бил обаче модифициран чрез различни кръстоски, за да се постигне порода, много по-добра за битките в рингове с бикове.
Популярността на този т.нар. спорт поставя нови изисквания пред развъждачите на бойните кучета – кучето трябва да е ниско, с къс гръб и притежаващо твърдост и много по-повишен интерес към преследването на жертви отколкото дългокракия бътчер алаунт.
И започва преиначаването на историята и функцията.
Този тип е постигнат чрез кръстоски с различни породи териери с кучета тип „бътчер“ и по-късно вливат и кръв на Пъг(мопс). Този тип байтинг булдог е бил една смесица от кръв на кучета тип питбул или бул-териер.
После от тези бойни кучета се разклонили различни породи териери, които по-късно били отделени като отделни породи, като например Американски булдог, бостън териер, стафордширите, америакнския пибултериер и други, включително английският булдог.
И така, напред към… английския булдог
Първият стандарт за Английския Булдог е написан в Лондон през 1865, няколко години след като е започнало показването на кучетата в шоу ринговете на изложби и това е стандартът на Philo-Kuon .
Базиран е на обновения „Роса“ стандарт, отнасящ се до традиционни пит були от 1817, които били развъждани за работа, много преди тези кучета да се отправят към шоу ринговете.
Този стандарт е написан от ентусиасти в усилията им да запазят типа булдог, познат от ринговете, такъв какъвто е съществувал преди шоу ринга.След няколко години на показване, булдогът е започнал да губи от своята форма, като поведение, характер и екстериорни белези.
Някои от най-ранните булдози навлизали в шоу ринга със скосени лапи и показали достатъчно голяма промяна във вида си, така че предизвикали пренаписването на Philo-Kuon стандарта, с надеждата да се запази вида на кучето преди показването му на ринга.
Със заглъхването на битките, някои ентусиасти на породата, в желанието си да забравят кървавото минало на това куче, отрекли и стандарта му и продължили да преобразуват байтинг кучето в по-дребно куче-компаньон за дами. За постигането на това голямата заслуга е на кръвта от мопса, което предизвикало много дебати.
През късния XIX век имало две противоположни групи – тези, които подкрепяли стандарта на Philo-Kuon и тези, които защитавали новото куче-компаньон. И двете страни взаимно се обвинявали, че породата на техните опоненти е нечиста. Накрая кучето-компаньон спечелило като най-желано, напълно забравяйки кървавата си история като куче за битки с животни.
