Хрътките

Светкавичен отскок, шеметна скорост и свръхостро зрение.

Галопират със съвършена естественост, от дългата извита шия се протяга напред конусообразна глава, приличаща на главата на змия. Те обаче могат да бъдат оценени правилно само ако се вземе предвид голямото им достойнство и гордост.

Хрътките принадлежат към 10-та породна група. Всички те – от великанската ирландска хрътка вълкодав до малката италианска левретка са граиоиден тип.

„Левриер“  е често използван термин, който идва от френското lievre (заек), тъй като тези кучета някога са били използвани основно за проследяване и лов на зайци, но също и на по-едър дивеч.Днес в повечето от европейските страни ловът с хрътки е забранен със Закон. Жестоки ловци са, наистина.

За разлика от което и да е друго куче, хрътката притежава много по-широкообхватно зрение, но не дотам остро обоняние. Очевидно, съвременната хрътка представлява еволюиралото куче на афганистанските номади, чиито предци са оставили не само една следа от присъствието си в началото на неолита.

По принцип зрението на кучето обикновено е по-слабо развито от слуха и обонянието.

Казват, че кучето вижда с носа си.

Зрителното му поле обаче е със 70 градуса по-широко от това на човека. Обхватът на периферното зрение не е еднакъв при всички кучета и зависи от разположението на очите. Този обхват е по-широк при кучетата със свърхстранично или странично разположение, отколкото при кучета, чиито очи са разположени фронтално.

Това обяснява защо хрътките, които са със свръхлатерално или латерално разположение на очите, имат зрително поле много по-широко от това на останалите кучета. Нещо повече, способността им да забелязват движещи се предмети превишава десет пъти тази на човека.

 

Радостина Тонева

Създател и главен редактор на списание Моят Приятел Кучето от 1993, понастоящем превърнало се във Уебсайт Моят Приятел Кучето. Учредител на клуб Дого Аржентино - България.

Виж Още