Форма и функция, част II

 

Еволюцията е извършила едно великолепна дело.

 

Недотам положително е понякога вмешателството на човека

 

Естествените походки на кучето са много: крачка по крачка, тръс, галоп и скок. Освен това, между тях има различни варианти, всред които: стъпка бавна, обикновена, удължена, тръс – бавен, обикновен и удължен, галоп – обикновен, бавен (т.нар. кантер) и свръхбърз (или препускане в голям кариер). Във всеки случай, за всички кучета, най-ефикасният ход, що се отнася до съотношението между изразходвана енергия и изминато разстояние, очевидно е бягането в тръс, докато крачката и галопът обикновено са запазени за точно определени обстоятелства.

 

За надушване на мирисни следи най-полезен резултат дава ходът в крачка или в бавен тръс; при преследване на игра, галопът позволява да се разкрие необходимата бързина и пъргавост; ходът амбио (двата предни крака се движат едновременно), напротив дълго време считан за недостатък, с изключение на редки случаи, какъвто е неаполитанския мастиф, фила бразилейро и бобтейл, днес от мнозина се разглежда другояче. Типичният за камилата и жирафа ход амбио намалява страничния тласък на крайниците, благоприятства тласъка напред и позволява по този начин значително пестене на енергия. Лесно се появява и при тренирани екземпляри, които са разгърнали силно динамична дейност за продължително време. Преминаването им към този ход вероятно е обусловено от необходимостта да осигурят почивка на някои мускулни маси, които са били особено натоварени. 

 

С кучето и с неговия див прародител еволюцията е извършила едно великолепно дело.

 

В първоначалната мускулно-скелетна структура на тези животни нищо не липсва, нито пък е в повече. Нека помислим, например, за необикновената физическа издръжливост на едно видимо толкова олекотено животно, каквото е вълкът. Този социален хищник често пъти е  принуден да издирва и преследва плячката си с дни, изминавайки без затруднение 30-40 км за няколко часа. След като е приключил с търсенето, той все още разполага с необходимата значителна енергия за галоп (който може да продължи много дълго във фазата на лов) и за атаката, която ще повали плячката, чието тегло нерядко надвишава това на ловеца. Това означава, че при вълка, основната обмяна и оползотворяване на добитата от нея енергия са безупречно приспособени към специфичните изисквания за оцеляване.

 

При кучето нещата са тръгнали другояче

Вмешателството на човека, в някои случаи, е изменило към по-лошо атлетичните качества на кучето в сравнение с вълка. При други случаи пък го е надминало: някои типове кучета за впряг, например, проявяват непостижими способности за издръжливост при неспирен ход с изминаване на впечатляващи разстояния, независимо от тегления товар.

 

Във всеки случай, основата, върху която се е осъществила селекцията от страна на човека е била наистина отлична. И ако понякога тази годност е била увреждана, достатъчно е този шедьовър на еволюцията да се преразгледа и премисли с по-голямо уважение, за да бъдат възстановени загубени или раздвоени, отслабени, качества.

 

Глината е все още превъзходна, на ваятеля се пада да се възползва от нея