Тибетски мастиф

Една легенда на хималайските планини

от Радостина Тонева

Това е само разказ за едно от най-древните кучета и прародител на много от днес съществуващите породи. Не се и замисляйте за това куче, освен ако нямате огромна ферма със здрави ограждения. Той наистина е агресивен.

Суровата планинска земя на Хималаите е родината на тибетския мастиф. Наричан често и тибетски дог, пазач на стада, той се числи към най-старите кучета на света.

Повече от 2000 години непалци и тибетци ценят бдителносттта на това импозантно куче, което не се страхува нито от вятър, нито от студ. Дори ледена буря не може да се отрази зле на здравето му.

Въздействащата външност и смелостта на тибетския мастиф са легендарни.

Тези истории са достигнали дори до гръцкия философ Аристотел на времето, който го описва така:

„с огромни кости, мускулест, тежък, с голяма глава и широка муцуна“.

На симпатизантите на породата е познато и определението на Марко Поло -“ голям като магаре, силен като мечка и много добре пригоден за лов на якове“.

Под въпрос е дали обичащия пътешествията италиянец говори за тибетския мастиф или за някое изчезнало и забравено вече куче.

Едно неподкупно куче пазач на стада не може да се замени с друго, което се проявява явно като ловно куче, защото трябва да се концентрира върху охраната на стадото и да не му минава мисъл да преследва евентуална плячка.

Местните жители го наричат До-кхи – куче на верига.

Това означение се основава на факта, че силното животно не е служело само за охрана на стадата, но и на хората в домовете им.

Пътуващите в Хималаите номади са се страхували от нападения на разбойническите банди и от живеещите в Южен Непал леопарди. За да се опазят, те завръзвали тибетския мастиф в обсега на входа на палатките си. Подобни функции изпълнявал До-кхи и в тибетските манастири и дворци.

Особено предпочитани били кастрираните кучета, защото те достигали по-импозантни размери. Когато се търсело особено агресивно куче пазач, още от малки кученцата били връзвани на верига.

Тази унизителна традиция прави кученцата До-кхи, чиято свобода е била ограбена, да израстнат като злобни и агресивни кучета, които след като бъдат пуснати следяли за всеки нарушител. Една червено оцветена яка от косми на як засилва импозантния вид на кучето пазач и служи като типична каишка за тибетския мастиф.

И днес в Тибет и Непал се ценят високо кучетата със силно изявен инстинкт на пазачи и защитници.Тъй като много от отглежданите в Хималаите До кхи показват силна агресивност, при износ на кучета се препоръчва предпазливост. По принцип в Европа се цени повече уравновесеността.

Имало ли е първоначално две породи?

Има сведения, че в миналото е имало два типа тибетски мастиф. Тибетци съобщават за порода с името Ботиа, чийто представители се използвали предимно за охрана на стадата. Тези, които са охранявали своя господар и дома му са Цанг-ки.

Двете породи са се кръстосвали помежду си. Вземе ли се под внимание релативно вариращия фенотип на живеещите в Непал До- кхи, изглежда напълно мислимо, че като основа на днешното отглеждане служат две породи.

Днешната ситуация по отношение на чистотата на развъждането в Непал и Тибет е затруднена. Много хора притежават други породи кучета и днес се срещат много мелези, кръстоски с До-кхи. (следва)

 

Радостина Тонева

Създател и главен редактор на списание Моят Приятел Кучето от 1993, понастоящем превърнало се във Уебсайт Моят Приятел Кучето. Учредител на клуб Дого Аржентино - България.

Виж Още