Тазобедрена дисплазия – По-добрият избор е превенцията

Рентгеновата снимка на бедрото и бедреното легенче

е единственият начин да се установи дали кучето има бедрена дисплазия. Добрата снимка изисква абсолютно неподвижно положение или, ако не сте в състояние да задържите кучето в такова положение – анестезия.
Стандартното положение е кучето да е легнало по гръб като задните крайници са отворени и изтегнати назад. Колената са извити навън. Внимавайте бедреното легенче да не е в наклонено положение.
Тазобедрената дисплазията си ма степени според това какво показва рентгеновата снимка.
При нормалното положение – феморалната главичка стои плътно в добре формираното легенче с минимално пространство между главата на фемура и гнездото. На снимката се вижда как топката на главата е почти напълно покрита от гнездото.
При леката форма на хип-дисплазия рентгеновата снимка показва умерена сублуксация (отваря се все по-голямо пространство в ставата) с отделена топка на феморалната глава от вдлъбнатината. Няма начин да се обърка с дегенеративен артрит.
При средната дисплазия бедрената глава едва е поставена в плиткото гнездо.
Артритните промени започват да се проявяват – това включва износване и изравняване на феморалната главичка, грубо излизане на ставната повърхност и начало на роненето на костите.
При тежката дисплазия главата на фемура е изцяло извън ставата и артритните изменения са явни.

Веднъж забелязан, артритът е необратимо състояние.Но дори и с артрит, някои кучета не куцат. Началото на куцането е непостоянно и някои кучета могат да преживеят голяма част от живота си с дисплазия, но без да куцат. Други започват да куцат още като бебета.
Кучетата могат да бъдат изследвани на 24 месечна възраст и по-късно. Някои женски могат да покажат сублуксация, когато рентгеновата снимка е направена около периода на еструса. Затова е препоръчително снимки да не се правят в този период или 3-4 седмици от раждането на кучилото.
Развъждачите често изискват предварителна оценка на хип-статуса преди заплождане.
Според специалистите на OFA – рентгенова снимка на кученца на 4 месеца в 90% от случаите е вярна, при сравнение с такава снимка на кучето на възраст 24 месеца.
Друг метод за оценяване е разработен в Университета по ветеринарна медицина на Пенсилвания.
Според този метод ставната разхлабеност не се променя с годините и при този тест се прави снимка на състоянието на кучето на възраст 16 седмици. Използва се мярка за ставната разхлабеност, която може да бъде отмерена при бебетата.

Лечение

Лечението е както медикаментозно, така и хирургическо. Медикаментозното включва ограничаване на движението и даване на аналгетици в съчетание с хондропротектори за облекчаване на болката и възпалението и за възстановяване на засегнатия хрущял. Важно е да упражнявате засегнатото куче на каишка и никога да не му позволявате да тича, скача или да играе докато не го заболи. Плуването е отличен начин да раздвижи цялата мускулна маса и гъвкавостта на ставите без свръхнапрежение на бедрото. Храненето с качествена храна е подходящо за нормално израстващите кучета, но при тези от породите с много бърз растеж нещата са различни.
Кученцата с наднормено тегло трябва да минат на ниско калорична диета. Това непременно трябва да бъде дискутирано с вашият ветеринарен лекар.

Внимание!
Витамини и минерални добавки нямат доказана полза като превенция при бедрената дисплазия или за третирането и лечението й. И дори биха могли да бъдат вредни, ако са давани в излишък.

След преглед и рентгенова снимка, вашият ветеринар може да препоръча операция. Ранната хирургическа намеса при някои отделни кучета може да бъде превенция за дегенеративни ставни заболявания.
Операцията е също препоръчителна за кучета, които продължават да усещат болка и да куцат въпреки медикаментозното лечение.
Налице са пет оперативни опции. Техническите фактори са тези, които определят избора. Тройната тазова остеотомия и феморалната остеотомия са две действия при кучета които нямат дегенеративни ставни изменения.
Целта на двете действия е да се постави по-дълбоко феморалната глава в гнездото. Нормалната ставна функция е поддържана от тази операция и артритът може да не се развие, макар че това не е 100% сигурно.
Най-ефективният начин, безспорно, е тоталната смяна на ставата при кучета над 9 месечна възраст и по-големи. При тази операция болната става изцяло се изважда и заменя с изкуствена. Процедурата изисква специални умения и подготовка и винаги се извършва от ортопед. При 95 от случаите са отбелязани добри резултати. Операцията е скъпа. По-добрият избор е превенцията.