В света на кучето

 

 

Бавно, твърде бавно, но необратимо, нашият човешки свят започва да осъзнава (може би за първи път в историята си), че човекът не е връх на мирозданието, а само част от големия свят. Това означава съзнанието, че трябва да делим нашата планета с много други създания, които имат също толкова право на нейната щедрост и чистота , колкото и ние.

 

Има въпроси, по които трябва да се произнесат не само кинолозите, а и историците, и хуманните лекари, и  учените, за да можем да тръгнем отначало. Общоприето е, че такива, каквито ги знаем, кучетата са се появили първо в Евразия, преди 10-15000 години. Генетичните изследвания потвърждават теорията, че кучетата са потомци на вълците и дават данни, че опитомяването е започнало преди повече от 135 000 години, въпреки че първите останки от кучета са открити в по-късен период.

 

Връзката, която имаме с животните, с които живеем, е много подценявана в нашето общество. Като изключим снимките на “сладки малки животинчета” или вицовете с тях из интернет, реалната привързаност към нечие животно или съчувствието, причинено от болестта или смъртта на такова, са много честно усмивани .

Щом обичаш животни, това означава, че си мекушав, вдетинен или патологичен случай. Да признаеш привързаността, се счита от съвременното общество за проява на невроза.

Въпреки че философи като Даниел Данет и Томас Нагел, които разискват темата за възможността на животните да разсъждават и чувстват и за зависимостта на хората от тяхната любов, все още темата се счита за прекалено незначителна. Дори доказани философи, които се интересуват от темата за любовта и емоциите, рядко споменават емоционалната привързаност на хората към животните.

Според философията и културата ни, не можем да приемем на сериозно нуждата ни от животни до нас без да ги възприемаме като средство за нещо, било то физическо или психическо лечение.

Защото в съвременното общество любовта към животните и привързаността ни към тях не се приема сериозно. Тази лювов обществото отхвърля като патология. Ако животното не ти служи, патология е да го обичаш.

Но любовта няма нищо общо с нуждата.

 

Кучето не само е най-добрият приятел на човека,

 

дарява му любов без условности, но е и  удивителен терапевт, особено когато се касае за операции на сърцето. Визитата на куче в стаята на пациент, претърпял сърдечна операция, снижава чувството на тревога, стреса и кръвното налягане. Изследване, в което са участвали 76 пациенти на възраст около 57 години, следяло за контрола на ред показатели в зависимост от това, посещават ли ги доброволци съпроводени от кучета, без кучета или въобще никой не ги посещава.

 

Както показала статистиката, визита с куче снижавала чувството на тревога до 24%, а без куче – 10%.
Не по-малко показателна се е оказала разликата в съдържанието на адреналин в кръвта на пациентите, който се изработва в организма по време на стрес:
– при присъствие на куче съдържанието пада до 17%,
– ако е посетен от човек без куче – една 2%.,
– ако не бил изобщо посещаван – увеличава се със 7%.

Не по-малко значими са резултатите при контрола на кръвното налягане и всичко това еднозначно свидетелства в полза на посещението на пациентите от кучета.

 

 

Каква е механиката или химията на въздействие на 12-минутно посещение на четириног терапевт при болен човек все още е загадка, но самият факт на този феномен е регистриран отдавна и нееднократно.
Дали кучетата ще станат част от процеса на лечение на човек е въпрос на време.
Всичката фармацевтика, струваща понякога месечната ни заплата, не е способна да направи това, което може да направи усещането да заровиш ръка в гъстата топла козина, да погледнеш в умните и внимателни очи, които следят всеки той дъх, да усетиш топлината на тялото му, неговата всеотдайност – това помага на човек да възстанови силите си и да се върне към живота!

 

За удивителния свят на кучето четете още:

Историята на Gemin

Езикът на кучето – да се научим да го разбираме