Руската хрътка Борзая

 

от Радостина Тонева

 

 За да се запознаем със създаването и развитието на тази уникална порода, трябва да проследим историята на възникването на лова с хрътки.

 

За съжаление, всички сведения за лова с кучета при славянските народи са твърде оскъдни. Причината е тази, че летописците са били основно монаси и духовни лица, които са се отнасяли с неприязън към кучетата, смятайки ги за некачествени създания.

 

 

породи кучета - хрътки

Въпреки ограничените исторически данни за лова с кучета от дотатарския период, може да се твърди, че руската хрътка е сравнително нова порода.

 

Древните славянски племена не са притежавали хрътки и не е възможно да са практикували този тип лов с бързи кучета, които за няколко минути само настигат дивеча в откирта местност. Ловният маниер на хрътката е да преследва и улавя, а не да подгонва с лай плячката си. Ловът с хрътки е невъзможен в гористи местности, а се знае, че славянските племена са обитавали именно такива места. От това време не се среща никъде описание на лов с хрътки.

 

В древна Русия се е ловувало основно с лайки и соколи. Киевските и Новгородските князе имали кучета, които се отличавали повече със сила и злоба, отколкото с бързина.

За лов на бързо бягащ дивеч те използвали соколи и орли. Именно този начин на лов е описан в древните летописи.

 

 

 

Предполага се, че киевските князе са притежавали и кучета от Балканския полуостров, а именно „брадати хрътки”, полугончета, най-вероятно кръстоски между африкански хрътки и овчарски кучета.

 

Това, естествено, не били хрътки, а големи и силни кучета. Тяхната прилика дори била по-малка отколкото тази на днешния дирхунд с хрътките. Има предположения, че тези кучета са получени като кръстоски между азиатски овчарски кучета и късокосмести хрътки, пренасяни от келтски и белгийски племена.

 

породи кучета - хрътки

Хрътките са проникнали в Европа по-рано от мохамеданството. В Мала Азия, Персия и Прикаспийските степи хрътките били пренесени от арабите, когато през VII век покорили Персия, а през VIII век – Грузия и Тюркмения. Тогавашните арабски хрътки слоуги били кръстосвани с местни дългокосмести клепоухи кучета, давайки по този начин началото на нова порода, наречена Източна хрътка. Тези кучета се характеризирали с къса козина по тялото и дълги украсяващи косми по ушите и опашката. Когато през XIII век монголите превзели Багдад и Персия, те не останали равнодушни към скоростта и ловните качества на неизвестните им дотогава кучета, ползващи се с голямо уважение сред мохамеданския свят. Те били особено полезни при лов на зайци и антилопи. Марко Поло описва подобен лов, присъщ на монголо-татарските племена.

 

Интересно е да се спомене, че вместо хрътки те понякога използвали специално обучени гепарди и тигри.

 

(продължава)