Разказ на една майка

 

„Вече не си спомням как точно реших да вземем куче, но един спомен от преди години вероятно е повратния момент.

 

Скоро след като дъщеря ми се беше родила, приблизително две години преди да чуем за диагноза аутизим, аз вървях към колата си на един обществен паркинг. Изведнъж синът ми се втурна да тича, аз го виках и се опитвах да го настигна, но той отказваше да спре и тичаше все по-бързо.

Мислех, че сърцето ми ще спре, аз го виждах как тича срещу трафика на улицата…

 

Крещейки, аз оставих бебето си на тревата и хукнах като обезумяла след него. Той спря точно на бордюра, аз успях да го сграбча и да се върна при бебето, което просто лежеша на тревата…. Бях шокирана и вцепенана, дори не можех да плача. Всичко, което усещах беше безнадеждност и безпомощност и се питах какво грешно съм направила.

 

Не проумявах защо моето сладко, умно, красиво и щастилво дете се втурна така и защо се превърна в момче, което дори отказваше да реагира на името си.

 

В този ужасен ден аз нямах никаква идея за това съкрушително нещо наречено аутизъм. Това не само преобърща живота ви, то ви отвежда на друга планета и скрива слънцето докато се научите да се справяте.

 

Също нямах начин да знам колко много бъдещето на нашето семейство ще бъде осветено от едно животно, немска овчарка на име Лариса, тя, която вече 6 години ни държи на линия!

В началото не знаех кой би могъл да тренира такова куче за нас, но знаех кучетата са достатъчно способни, за да бъде това възможно.

Лариса е слънце в нашия дом!”

 

Очаквайте още материали по темата Кучето в помощ на децата с аутизъм

 

Още за кучетата терапевти можете да прочетете Тук