Профил на Чау чау

 

Страна на произхода: Китай, под попечителството на Великобритания

 

Оригинално име: Chou

 

Една от най-старите кучешки породи. Предполага се, че първите обитатели на остров Сахалин от племето Айну са опитомили кучето и са го използвали като впрегатно, за лов и риболов. Трудните условия на живот на острова създали едно куче, готово да се справя с всякакви предизвикателства, а географската затвореност на района е запазила породата от влияние. Така днес може да се твърди с убеденост, че чау чау е едно от най-чистопородните кучета в света.

 

 

После идва неговото тъмно минало на боец, тъй като минаващите през острова хуни, татари, монголци и манджури превърнали кучето в пазач на юртите и в бойно куче.

 

После става още по-зле – на китайците то дължи името си, но за жалост, чау означа точно храна.

Момента, в който този приятел и помощник на човека от векове се превърнал в изискано блюдо, за чистотата на порода вече никой и не мислел.

 

 

И именно англичаните са тези, които се заели с трудната задача да върнат чау чау при събратята му. Породата е разпозната през 1984 година от Кенел клуба.

 

 

 

Характер, специални умения и тренинг

 

Едно здраво, смело и независимо куче, което притежава силен характер и персоналност. Високоинтелигенто същество, обича да му се говори, да има компания. Много е любопитен, чувствителен и ревнив. Главната грижа е доброто възпитание в ранна възраст, защото иначе ще имате един доминиращ домашен лъв, доста агресивен и инатлив. Казват, че за него е измислена фразата “Готов да умре за господаря си, но не и да му се подчини”. Буквално възпитанието му трябва да започне на 7-8 седмична възраст – да се отзовава на повикване, да върви на повод спокойно…Все пак – не влиза в битки без да е провокиран.

 

Не се къпе често – само веднъж годишно. Четкането е задължително- с гладка четка с извити зъбци и стоманен гребен. Особено внимание – местата зад ушите и под предните крака. Не се подстригва в никакъв случай. Може евентуално да се почиства с ножица растящата козина между пръстите.

 

Общ вид

 

Азиатски тип куче, от групата на шпицовете, активно, с горда походка с къса крачка.

 

Глава: плосък и широк череп, широка муцуна със средна дължина, голяма черна носна гъба. Стопът е едва забележим. Челюстите са силни, с ножична захапка.

Очи: с бадемовидна форма, малки, но ясно очертани, тъмни на цвят.

Уши: малки, плътни, с леко заоблени върхове. Държи ги изправени, раздалечени едно от друго, насочени напред над очите, те придават характерния смръщен вид на кучето.

 

породи кучета, шпицове

Тяло: вратът е здрав, не много къс, добре свързан с раменете, гърдите са широки, добре паднали надолу. Ребрата са добре заоблени, гърбът е къс, хоризонтален, крупът е солиден и здрав.

Крайници: задни мускулести, с ниски прасци и минимална заъгленост, лапите са котешки, малки. При движение сякаш кучето стъпва на пръсти.

Опашка: високо поставена, навита над гърба.

Космена покривка: има два типа – дългокосместа или късокосместа. При първия вариант космите са стърчащи и прави, в никакъв случай слепени. Особено богато е окосмяването по врата, където образува грива, а по крайниците образува “шалвари”. При късокосместите е същото, косъмът пак стърчащ, гъст, изобилен, само е по-къс.

Оцветяване: едноцветно – черно, червеникаво, синьо, жълтеникаво-червено, слонова кост или бяло.

 

Размери: мъжки – 48 до 56 см, женски – 46 до 51 см.

 

Тегло: мъжки – 20 до 25 кг, женски – 18 до 20 кг.

 

Още за Чау чау

Още за Цветевете при Чау чау