Профил на Леонбергера

 

 

от Радостина Тонева

 

С нерви от въжета и винаги спокоен

 

 

породи овчарски кучета

Според стандарта леонбергерът спада към планинските /алпийски/ кучета.

Той трябва да бъде голям и силен, въпреки че не бива да достига мега-размерите, които някога е имал. При мъжките са позволени до 80 см, а женските екземпляри трябва да бъдат до 75 см.

Теглото не е строго определено, но голямо тегло не е желателно, защото това, както при всички големи кучета, може да доведе до дефекти в скелета.

Главата не бива да бъде толкова висока и широка, както при Сент Бернара, краката не толкова дълги, но силни и мускулести.

 

Това, което прави впечатление при това куче е козината, дълга и здрава, с грива на врата и гърдите и разкошна на опашката. Днес се предпочита лъвският цвят: в златисто жълт до червенокафяв,той трябва да блести. Черни връхчета на косъмчетата са позволени, черната маска е дори желателна.

Обичаното от откривателя Ессих бяло, наследство от пиринейското скално куче, днес е разрешено само като малко петънце на гърдите, докато кожата между пръстите, наследство от нюфаундлендите, е желателно.

 

Леонбергерът е едно импозантно явление

 

 Този лъв е от Баден-Вюртемберг, който въпреки своите размери и сила е толкова идеален, колкото малцина други отговарят на изискванията на нашето време. Като допълнителен ефект към лъвската грива и лъвския кураж, неговите творци отглеждат и един фантастичен характер, който го прави идеален семеен спътник.

 

Кучешка душа

Физическата големина и сила създават самочувствието му. То в никакъв случай не му липсва. Не му е необходимо нито чрез продължително лаене да дразни слуха, нито чрез заплашително ръмжене да привлича внимание върху себе си.

 

Желанието за нападение му е толкова чуждо, колкото и изблиците на гняв или паника.

 

Нормалният леонбергер притежава нерви от въжета и е винаги спокоен. Върви самоуверено и не обръща внимание на уличния шум и на лудницата на големия град, също толкова достойно реагира и на провокации. Приятелски настроен е към всички хора, добродушно възприема другите животни.

Малките деца носи търпеливо на гърба си, оставя се да бъде мачкан и закачан. На по-големите той непрекъснато демонстрира своята неуморна готовност да се намесва във всяка игра. Никой не може да го съблазни с ловуване, в никакъв случай не проявява желание да наложи исканията си с помощта на зъбите си.

Той е приятел на семейството. Леонбергерът контактува не с един, а с всички членове на семейството и неговата връзка със семейството не може да бъде разрушена с нищо. Той е същество, което живее с вас и иска да изживее живота си с вас.

Едно куче, вдъхващо уют, което, ако е трябвало да остане няколко часа само без вас, демонстрира с щурмов поздрав своята радост от срещата.

продължава