Профил на Вълче куче от Саарлос

Около 1930-та година Леендер Саарлос решил да кръстоса немско овчарко куче  с руски вълк в очакване да увеличи издръжливостта и твърдостта на немската овчарка.

През 1975 година породата е разпозната в Холандия, а през 1981 FCI официално я признава. Тези кучета рядко се срещат извън родината си, но ако видите някой да води на каишка скандинавски вълк в града със сигурност можете да предположите, че това е вълче куче от Саарлос.

Страна на произход: Холандия

Оригинално име: Saarloos Wolfhound

Характер, специални умения и тренинг

Известено е с резервираността си към непознати. Когато е с други кучета, неговият инстинкт за глутница е много силен. Повечето собственици имат поне две кучета от тази порода, за да угодят на този инстинкт и животните да се чувстват добре.

Той е груб, енергичен и се нуждае от стопанин, когото да уважава и който да доминира над него без физическо насилие. Социализацията трябва да приключи до 2-та година от живота му. Това куче не е пригодено да живее в града. Живеейки дори на село, то пак се нуждае от регулярни разходки. Козината не се нуждае от специални грижи.

Общ вид

Глава: вълчеподобна, добре балансирана с останалата част от тялото. Черепът е широк и плосък. Стопът е плавен. Широка муцуна, черен или червен нос, оцветен в цвета на козината. Челюстите са плътни. Очи: среден размер, предпочитаният цвят е жълтият. Уши: среден размер плътни, заострени. Носи ги изправени.

Тяло: силно,леко по-дълго отколкото високо. Гладък, замускулен врат. Ребрата са добре заоблени, еластични. Задницата е силна, мускулеста. Крупата е лека наклонена. Гърбът – масивен

Крайници: дълги, със здрави кости. Лапите са овални и много компактни.

Опашка: отпусната, саблевидна. Козина: груба, с прав косъм. Дъбел, вълнист подкосъм.

Оцветяване: светло до тъмно черно (вълче сиво), светло или тъмно-кафяво, кремаво до бяло. Всеки друг цвят е дисквалифициращ.

Височина: 65 до 75 см за мъжки, 60 до 70 см. за женски

Тегло: 30 до 35 кг за мъжки и за женски

 

Радостина Тонева

Създател и главен редактор на списание Моят Приятел Кучето от 1993, понастоящем превърнало се във Уебсайт Моят Приятел Кучето. Учредител на клуб Дого Аржентино - България.

Виж Още