Профил на Булмастиф

 

Булмастифът може да представлява отлично решение за желаещия да притежава куче за семейството с подчертана способност за охрана. С това, обаче, не е казано, че то може да отговаря на изискванията на когото и да било.

 

Той винаги остава молос, който в течение на времето е бил използван само за тежки роли: полиция, защита на имуществото на хората, издирване на нарушители.

 

Всичко това се е случило без да повлияе върху т. нар. “памет на породата”, която и днес може да превъре булмастифа в куче тип “Д-р Джекил” или в един Мистър Хайд, според ръцете, в които е попаднал.

 

Ако агресивността се подстрекава по необмислен начин или още по-лошо, ако се насъсква срещу хора, това означава да се пробудят първичните му инстинкти, при все че никога не е било изисквано от първоначалните му стопани.

 

В него е била търсена по-скоро ефикасност, отколкото грубо насилие. Ако бъде оставен в спокойна среда и сам да разгърне естествената си роля на защитник на човека и е  обект на едно умно проведено обучение в послушание, то булмастифът може да се превърне, не разбира се в салонно куче, но в едно възпитано, управляемо куче,  способно  да изпълнява задачите, които му поставят.

 

Общ вид

 

Куче с мощна структура, хармонични форми, което създава впечатление за голяма сила без тежест и тромавост. То е яко и енергично.

 

 

Глава: черепът е силен и квадратен, доста покрит с бръчки, когато кучето е с повишено внимание, но не и когато е в покой. Главата е широка и дълбока, с добре изразени бузи. Стопът е отчетливо маркиран.

 

Муцуната е широка в областта под очите, широка е и до самия си край. Притъпена и квадратна, тя образува прав ъгъл с горната линия на лицето и същевременно е пропорционална на черепа. Долната челюст е широка по цялото си протежение.

Носната гъба е широка, с широко отворени ноздри, плоска, а не заострена, нито обърната нагоре погледната в профил.

Очите са тъмни или лешникови, средно големи.

Ушите – във форма на V или прегънати назад, поставени високо и добре раздалечени на нивото на тила.

 

Тяло: вратът е добре извит, с умерена дължина и много мускулест. Гръдният кош е широк и дълбок, добре спуснат между предните крайници.

Гърбът е къс и прав. Поясницата – широка и мускулеста, с добре хлътнали хълбоци.

 

Опашката е заловена високо, стига до скакателната става. Носи я права или извита, но не по начина на хрътките.

 

Предните крайници са силни и прави със здрави кости, добре раздалечени и с добър отвес, гледани отпред. Задните крайници – силни и мускулести, с умерено заъглени скакателни стави. Лапите не са едри, пръстите са заоблени и добре извити, в дъга.

 

Космена покривка: косъмът е къс и твърд, добре прилепнал към тялото.

 

Оцветяване: всички опалености в тигрирано, червеникаво-кафявото и червеното се допускат, цветът им обаче трябва да бъде чист и ясен. Допуска се, но не е желателно, малко бяло петънце на гърдите. Черната маска върху муцуната постепенно избледнява към очите, които са окръжени с тъмни петна.

Височина в холката: от 63 до 69 см при мъжките и 61 до 66 см за женските.

Тегло от 50 до 59 за мъжките и 41 до 50 за женските.