Чувства се еднакво добре и в града и в селото, стига да има достатъчно разходка за него – щастлив е там, където са неговите стопани.
Въпреки че принадлежат на групата на кучетата-играчки, тези кученца са далече от определението „глезльовци”.
Ако живее в къща на село с ферма, той непременно ще се опитва да гони плъховете, мишки и разни други дрбени вредители.
Предполага се, че мини пинчерът произхожда от семейството на древните немски пинчери, които са в основата на много породи, днес официално признати от киноложките федерации по света. Т
ой много напомня дребните червени елени, населявали горите на Германия през XVI век и е дребната версия на популярните по това време, средни по размер пинчери, известни като немски късокосмест пинчер.
През 1836 година, д-р Rinchenbach отбелязва, че минипинчерът е „резултат от кръстоска между дакел и малка италианска хрътка”.
Минипинчерът е бил умел мишеловец и затова се предполага, че името му идва от английската дума pincher, която означава куче, което убива вредители като бързо ги сграбчва и държи здраво.
Днес повечето хора приемат погрешно мини пинчера като умалена версия на доберман пинчера. Истината е, че той е много по-старата порода и е бил официално признат като такава много преди да съществува доберманът. Всъщност г-н Доберман е търсил да създаде куче с духа и вида на пинчера, но 15 пъти по-едро и здраво от него.
Общ вид
Малко и компактно куче, едновременно елегантно и набито. Има блестяща мека къса козина, която може да бъде блак–енд-тен, шоколадова, червена, синя като винаги има жълто-кафяви петна на определени места – над очите, около муцуната, на лапите.
Темперамент
Стандартът го описва като бдително и безстрашно кученце, много жизнено, с висок дух и много бързи реакции, със забележителен слух, което го прави чудесна домашна аларма. Минипинчерът определено е активно куче, обича винаги да е зает с нещо и е много любопитен.
Това означава, че трябва да внимавате какво оставяте в неговия обсег, особено разни дребни неща, които лесно би могъл да погълне. Ако имате градина, трябва да сте сигурни, че няма пролука в оградата, защото той ще се измъкне моментално, за да изучава света навън. Обожава разходките, дори когато е студено, но е задължително да бъде облечен, въпреки че се прави на герой.
Навън винаги трябва да бъде извеждан на повод ако не сте го научили да се връща при вас по команда. Заслужава си да купите повод, който се удължава автоматично, вместо да рискувате да го пуснете свободен. Минипинчерът е лъчезарно и интелигентно куче и всъщност много успешно се справя с тренинга за подчинение и в спортни дисциплини като аджилити.
Макар и мъничък, той има голямо самочувствие,
така че треньорът трябва да е достатъчно търпели и упорит. Може да бъде прекрасен компаньон както на възрастни хора, така и на отраснали деца, стига те да се отнасят към него с уважение.
На малките деца не бива да се позволява да го носят в ръце, и въобще да го третират като играчка – дори и пораснал, той си остава крехък и лесно може да бъде наранен, както и той да ги нарани без да иска.
Хранене, грижи и поддържка
Много е важно когато купувате кученцето от развъдник да узнаете с каква храна е хранено до момента. Всяка драстична промяна трябва да се избягва, тъй като би причинила сериозни стомашни разстройства. Поддръжката е лесна – козината е къса и чиста.
Ушите и клепачите е добре да бъдат почиствани с тампон памук, натопен в хладка вода, както и зъбите. Не се препоръчва да бъде къпан често, защото това ще изсуши козината му. Вместо това редовното изчеткване и обтриване на козината с влажна мека кърпа ще свършат по-добра работа, тя ще бъде чиста и блестяща.
Развъждане
Това не е лека задача. В противовес на общоприетото мислене, че това е доходоносен бизнес, по-скоро би могло да ви коства повече, отколкото бихте спечелили. Развъждането изисква сериозна подготовка и ако сте решили да го правите е добре да се обърнете за съвет към развъждача, от когото сте купили вашето кученце.
Оцветяване и козина
Козината е остра, твърда и гъста. Състои се от плътен подкосъм и не толкова къс покивен косъм, плътно прилягащ по тялото. Той достатъчно дълъг, но не е нито четинест, нито вълнист. Типична характеристика е не много мека брада на муцуната и по клепачите. По крайниците козина е по-груба.
Допустимите от МФК цветове са:
• Чисто черно с черен подкосъм
• Сол и пипер
• Черно-сребристо
• Чисто бяло с бял подкосъм
Когато се развъжда сол-пипер, целта е средно наситени отсенки равномерно разпръснати, добре пигментирана горна покривка, с цвят на черен пипер и сив подкосъм.
За цвета черно-сребристо целта е да се развъжда черен покривен косъм с черен подкосъм, но с бели маркинги около очите, на бузите, по брадата, на шията, два триъгълника отпред на гърдите, на глезените, на лапите, от вътрешната страна на задните крайници и около ануса. Челото, врата и външната страна на ушите трябва да са черни като покривния косъм.
Размери: мъжки и женски – 30 до 35 см.
Тегло: приблизително 4-8 кг.
Eдин от често задаваните въпроси за минипинчера е връзката му с добермана. Минипинчерът може и да е бил използван за съдването на добермана, въпреки че е малко вероятно. Много по-вероятно е двете породи да са свързаи чрез общия си прародител – германският късокосмест пинчер.
Тези две породи нямат и нищо общо що се отнася до темперамента, единстевната прилика е може би в подобното оцветяване на космената покривка.Типът на главата, на походката и всичко останало са тотално различни.
