Породи, Бостън териер

 Куче, което не прилича на никое друго

 

Има кучета, всяващи респект само с външния си вид, други довеждат до умиление и най-твърдите сърца, трети, макар и малко дразнещи с финтифлюшките по себе си, предизвикват усмивка и разбиране – хора всякакви. Ние обаче искаме уникално куче, кучето, което изразява нашата неповторима индивидуалност, съчетанието на храбростта на бойците-молоси и нежността и игривостта на кучетата компаньони. Хем да си прилича на куче, хем да ни радва и да не ни създава проблеми в кварталната градинка.  

 

 

Разбира се, изборът е молоси с малки размери.

 

Можете да избирате сред три уникални породи – бостънски териер, мопс и френски булдог. Или и трите заедно?

 

Те заемат по-малко място от другите, не ви натоварват с дълги неделни преходи из трънаците, не буйстват зад оградата ви, нито опъват повода като булдозер по улицата. Те са весели и игриви макар да имат своите настроения и да се цупят от време навреме, но в интерес на истината това ги прави още по-чаровни.Те са дискретни и приети навсякъде.

 

 

Но да започнем по азбучен ред тяхното представяне

 

 

 

Бостънски териер

 

Малко го познаваме, но в родината си е много популярен и прави сериозен пробив и в Европа. У нас все още е рядкост. Какво за него?

 

Класа и темперамент

 

Това малко куче не крие класата си: с походка на денди и винаги будно съзнание, със своята сплескана, но крайно сериозна муцуна, той не остава незабелязан където и да се появи. В началото на миналия век Бостънецът е бил куче за битки, но една целенасочена селекция е “изтрила” тази характеристика и днес той е куче за компания, като все пак остава един прекрасен пазач, без да е биткаджия. Наричат го американския джентълмен сред кучетата заради на характеристики като социализация, интелигентност и чистота. Е, вярно е че леко похърква, но пък не се лигави въпреки сплесканата си муцуна.Той е спортен тип и когато става дума за занимания с него се оставя на драго сърце да бъде воден

 

Куче, което не ви затруднява

 

Храненето и поддържането му в благоприличен вид са лесни. По-голямо внимание трябва да се отделя на ушите – сравнително големи, щръкнали и обърнати напред – всичко може да попадне в тях. Очите също са особени – те са изпъкнали и е необходимо от време на време да се почистват с тампон с топла вода. Общо взето до тук с трудностите.

Що се отнася до възпитанието отправната точка е неговото будно съзнание. Даже в стандарта американците прецизират “неговото изражение трябва да отразява висока степен на интелигентност”. По тази причина – не го оставяйте да прави всичко, което поиска, ако го сложите на мястото му докато е малък няма да имате никакви проблеми в бъдеще, защото той възприема много бързо.

 

Опасност: може да ви стане и шеф изпуснете ли нещата от контрол в дребна детска възраст.

 

Пълен с живот, бостънският териер много обича игрите с децата, които не го бъркат с плюшена играчка. Много обича и компанията на своите стопани, но няма да се бунтува срещу принудителната самота, когато те са на работа. Готов е да ги следва навсякъде и може да изминава големи разстояния, въпреки че има затруднения с дишането заради морфологията на главата. Даже е готов да се впусне в приключение като Аджилити с огромен ентусиазъм и да пожъне успехи.

 

Проблематично донякъде е раждането – около 70% от ражданията са с цезарово сечение. Както при повечето кучета със сплескани носове, малките се раждат с големи глави и нормалното раждане е затруднено. Преминавайки това изпитание, бостън териерът е едно здраво и устойчиво куче. Остарява почти безпроблемно и до края на живота си запазва енергията си като на двегодишен.

 

Продължаваме с мопс