поведение на кучето

Плюшена играчка или звяр?

 

Нито едно от двете. Понякога е трудно да се приемат всички страни от личността на едно куче. Извънредно важно е, обаче, да го сторите, за да установите спокойни взаимоотношения

 

 

Много често се случва да се водят спорове с хора, отчуждени от абсолютно нормални поведенчески реакции на техните четириноги приятели. Една караница, дори да е без последствия, едно бягство, една моментна незаинтересованост, едно недоразумение по повод притежаването на някакъв предмат, се превръщат понякога в травматизиращи епизоди за тези собственици. Защо? Въвлечена е еволюцията. Налице е едно изначално двусмислие в отношението на мнозина спрямо собственото им куче. Недоразумение, напълно разбираемо като се има предвид, че е породено от обичта, която тези великолепни животни умеят да предизвикват в нас.

 

Объркани от техния заряд от привързаност, енергия, игривост и интелигентност, лесно забравяме, че техният свят, светът предопределен им от еволюцията, притежава неумолими правила и абсолютни императиви: завоювай си пространство и другари по глутница, отбранявай ресурсите, които си успял да намериш, възпроизвеждай се ако е възможно, старай се да не рискуваш ненужно оцеляването си. Изпълнението на такъв закон за поведение, останал запазен без промени в същността си независимо от вековете на одомашняване е извънредно важно в ежедневието на нашите кучета.

Ние не винаги си даваме сметка за това, тъй като рутината на домашното съжителство го прикрива: храна, подслон, социално общуване, игра и закрила от опасностите на външния свят (надяваме се, че така са осигурени кучетата, които живеят с нас). Докато кучето е кученце или младо куче, обикновено не възникват особени проблеми. Когато обаче започнем да се отдалечаваме от дома с нашия вече пораснал приятел и влезем в контакт с други ситуации, нещата се променят. Срещата с други кучета, за да цитираме обстоятелството, което обикновено създава най-голямо смущение, може да поднесе неприятни изненади: възрастните мъжки могат лесно да минат към свада, но и женските не винаги са общителни. Гледката на котка, пробягваща покрай стената, може да събуди неочаквани ловни инстинкти, а захвърлен в ъгъла кокал може да предизвика яростна разпра между кучето и човешкия му другар, макар и по очевидно различни подбуди.

 

И ето че мнозина започват да гледат на собственото си куче с известно недоверие, трудно разпознавайки в него нежния гальовник, който вечер се изляга до тях, за да получи и даде осезаеми изяви на привързаност. Някои от тях хукват към специалиста -дресьор с тревожния вид на онзи, който е бил убеден, че има в дома си нещо като плюшена играчка, а изведнъж е открил, че е другар на “някакъв вид свиреп звяр”.

 

Две грешки

 

За съжаление, тези хора, след като са направили първата сериозна грешка, възприемайки кучето като вид жива играчка, изтъкана от обич и нежност, правят и втората, също толкова сериозна грешка: взимат нормалните реакции, продиктувани от еволюцията на кучешкия вид, за неуравновесено и опасно поведение. Безспорно, куче което при единствената гледка на свой себеподобен автоматично се подготвя за битка има проблеми, ако не други, то с общуването. Обаче когато един възрастен мъжки екземпляр с по-скоро волеви характер, който след няколко кратки мига на контакт се нахвърля върху куче от неговата категория, то тази реакция е съвсем нормална: природата не позволява на две мъжки кучета, потенциално доминиращи, да споделят една и съща територия без да влязат в схватка, която ще предопредели кой е по-силният. Същото може да се случи и с две женски, при това изходът при тях може да бъде по-кървав, защото в света на кучетата залог може да бъде и правото на възпроизводство.

 

Ловният инстинкт предизвикан от минаваща котка е нещо съвсем очевидно: кучето е социален хищник, т. е. животно, което ловува в глутница, (какъвто е бил и човекът), доста еволюирал и добре съоръжен що се отнася до мозък, обоняние, слух, зрение, мускули и зъби. Отбраняването на един хранителен ресурс, какъвто е намереният на улицата кокъл е задължение за кучето: природата го е научила да обсебва всичко, което може да послужи за оцеляване, защото в неговите представи храната никога не е сигурна, дори и паницата му да се пълни два пъти дневно по дело човешко! Следователно, изумлението и тревогата на мнозина стопани пред подобни естествени поведенчески реакции, са неоправдани.

 

Тези наши очарователни другари в жизнения ни път, единствените нечовешки същества, които доброволно споделят нашето съществувание във всичко и за всичко, не са нито плюшени играчки, нито зверове. Те са одомашнени представители на високо еволюирал хищник, който е изоставил номадното и диво съществуване за един по-сигурен живот, редом с нас. Без обаче това да ги накара да забравят сложните способи на оцеляване, които еволюцията е създала за тях в продължение на хилядолетия. Защото винаги биха могли да се окажат отново полезни. Да разберем и да приемем всичко това е най-добрият начин да засвидетелстваме нашето уважение към тях.

 

Да управляваш кучето

 

Много неща в естественото поведение на кучето са в разрез, по очевидни причини, с изискванията на нашия урбанизиран живот. Ето защо е необходимо не само да разбираме нашите приятели, но и да се научим правилно да ги ръководим. Едно добро основно обучение при инструктори, които прилагат правилни в научно и етично отношение учебни методи, това е интелигентният и почти винаги ефикасен избор, който трябва да бъде направен колкото е възможно по-рано. Често забравяме, че светът на нашите кучета, предопределен им от еволюцията, има неумолими правила и абсолютни императиви.