Отглеждане на далматинец

Това е достойно занятие – сложно, но затова пък – доста интересно.

Малките се раждат напълно бели. Само по ушите понякога имат едва забелжима пигментация. Най-часто трайната пигментация при раждането си личи в основата на ушите, но тя не би трябвало да преминава към главата.

Ако при раждането е пигментирано цялото ухо, то това означава, че пигментирането ще се разпространи по цялата глава и около окото, като образува т. нар. монокъл.

Когато кученцето стане на 10 дни, пигментът и разположението на петната започва да личи по-ясно. Най-напред точките се появяват по коремчето, по клепачите, по ушите и по врата, по-късно и по гърба, горната част на врата, главата, краката и най-късно на опашката. Докато кученцето се оцвети напълно минават месеци, понякога и една година.

Разбира се, може да се случи и така – да чакаме напразно на новороденото кученце да се появят точки – то може да остане почти напълно бяло. В такъв случай имаме куче албинос. Това е недопустим недостатък.

Същото важи и за сините очи. Цветът на очите става съвсем ясен навъзраст около 4-та седмица. Кученца, които се развиват нормално най-късно до три месечна възраст трябва да имат напълно оцветен нос, а също така и видими и добре оформени точки.

Качества и темперамент

Далматинецът се ползва с много симпатии не само заради точките си. Той има мил характер, интелигентен е, има силно изразено желание да разбира какво се иска от него. Обича живота в семеен кръг, привързва се силно към членовете на семейството си, но винаги проявява слабост към един от тях.

Когато господарят му напуска дома, далматинецът изразява много ясно своето разочарование и е искрено тъжен, че не може да го последва. Достатъчни са обаче само няколко приятелски думи и кучето разбира, че трябва да остане само в къщи и че така се налага!

Но очите му ще изразяват огромно съжаление. А когато някой член на семейството се върне у дома и ако това е именно неговият любим човек, то той се смее така, че се виждат всичките му зъби, а движенията на тялото изразяват огромната му радост.

Той не може да бъде подлец и предател

Самата природа му е дала една консервативна преданост и любов към семейството и средата, в която живее и към която се е привързал. Далматинецът се е е развивал като порода в топлите страни, там където е имал достатъчно х рана и не му се е налагало да се движи на глутници, за да ловува.

Не му е било необходимо да сменя своята жизнена среда и през целия си живот е могъл да живее на едно място. Тези обстоятелства ни помагат да си обясним много негови качества като способността му да понася горещините и вроденото му нежелание да живее с други кучета.

С това можем да си обясним и факта, че малкото кученце, докато има храна и топла постелка почти не забелязва своите братчета и сестричета и при случай, че е отделено от тях, не проявява желание да се върне в тяхната компания. Веднага става самостоятелно.

Попадайки при новите си хора, които му осигуряват достатъчно храна и топлина, то не плаче, дори и в началото, след раздялата. Много бързо се ориентира и присвоява този нов дом като своя суверенна територия и не допуска да я дели с никого.

Такива счита и господаря си и членовете на семейството. Затова далматинецът особено тежко понася раздялата с дом и стопанин, ако това се наложи по някаква причина и много трудно се приспособява към нови.

Дори да се приспособи, много дълго остава недоверчив и изключително трудно ще прояви толкова любов, колкото е имал в сърцето си за първия си дом.

От тези неоценими качества, които се основават на неговата вярност и преданост, много лесно могат да се направят неверни заключения за характера му. В такива случаи му се приписват студенина, фалш, липса на привързаност, ако отхвърли добрите намерения на новия си стопанин, който му предлага приятелството си.

Именно защото по природа е верен и предан, той не може да разбере как някой може да го предаде. Ако някога ви се наложи да вземете възрастен далматинец у дома си, не му се сърдете, че той не приема вашето приятелство така бързо, както на вас ви се иска. Трябва да сте много търпеливи и ласкави и в никакъв случай да не наказвате упорството му с насилие.

Всеки, който иска да има далматинец, трябва да разбира неговата чувствителност и да е наясно дали му предлага дома си за цял живот.

 

Радостина Тонева

Създател и главен редактор на списание Моят Приятел Кучето от 1993, понастоящем превърнало се във Уебсайт Моят Приятел Кучето. Учредител на клуб Дого Аржентино - България.

Виж Още