* Женските кучки раждат веднъж годишно. Дори в Европа екземплярите, които живеят на по-топло и се хранят много добре, рядко се разгонват два пъти годишно.
* Веднъж годишно сменят козината си – това е началото на лятото.
* Дебелата козина на тибетския мастиф има още една собеност: тя няма типичната кучешка миризма и това не се променя дори когато животното е силно измокрено.
Отношенията с До-кхи изискват опитност
Тибетският мастиф е извънредно агресивен представител на овчарските кучета, независимо, че кара сърцата на кинолозите да бият силно, трябва да се подчертае, че притежаването му изисква спазването на редица условия.
Той притежава силно изразен инстинкт на пазач и в следствие на това при много от кучетата се забелязва особено силно териториално поведение.
Едно комплексно отношение може да направи от До-кхи верен и обичлив член на семейството. В своето семейство те са привързани, обичащи децата и дори игриви. При все това към непознати тибетските мастифи остават недоверчиви и се държат дистанцирано дори отблъскващо към чуждите хора.
Този вроден начин на поведение прави ранното социализиране и последователно възпитание крайно наложителни.
Сляпото послушание му е чуждо
Който има пред очите си първоначалните житейски условия на До-кхи ще разбере защо първите кучета-великани са проявявали необикновено самочувствие и легендарна смелост.
Илюзия е да се вярва, че от един тибетски мастиф може да се направи послушно куче, което по заповед да изпълни всички възможни команди. Този, който стои зад мисълта за едно перфектно функциониращо четириного, трябва да се откаже да го създаде от До-кхи.
До кхи могат да се проявят като извънредно диви, когато се прави опит да им се наложи човешката воля.
Един тибетски мастиф учи само тогава, когато има желание за това. Натиск и насилие не са подходящи методи за възпитание и при това се отразяват негативно върху развитието на кучето.
