Мога ли до осиновя старо куче?

 

 

от Радостина Тонева

 

 

Вниманието ти привлича снимка на куче, което си търси дом.

Историята му докосва сърцето ти. Било е нечие любимо куче, сега стои в тясната клетка и бавно гасне.

Или го срещаш объркано и отчаяно да се скита из улиците дни наред, подминаваш го, но нощем нещо не ти дава мира да заспиш спокойно.

 

Това вероятно е точно  моето куче, си казваш, но едновременно с това се появява веднага съмнението:  “То е възрастно, вече има изграден характер, как ще се справя с него?

 

Да, кученцето добива навици докато е малко и е понякога е доста трудно  да бъдат коригирани. Но не е задължително всички негови навици да са “лоши”.

 

Опитът на много хора показва, че е напълно възможно едно старо куче, независимо по какви причини е останало без дом, да се адаптира към нов и да бъде приучено към нови команди.

 

 

Дали защото беше страдал много, дали защото по природа си е много умен или някой преди да го изостави се е занимавал много сериозно с възпитанието му, Цезар, немският дог, който в една люта Коледа преди  години намерих на улицата пред редакцията, просто влезе, презве сърцата ни, а вероятно и ние неговото, защото се  разбирахме без думи. 

 

 

 

А той беше на възраст около 7 години, когато дойде в нашия дом. Беше се скитал  навън сам, оцелявайки в центъра на големия град,  беше с накриво зарастнал крак след счупване и беше много слаб. Прие безпроблемно другите кучета у дома, котки, деца, приятели. Сякаш цял живот е знаел, че ние го чакаме да се появи отнякъде.

 

Когато го подканвах да излезе навън (а той предпочиташе  дивана, навън явно му беше омръзнало), ставаше бавно и достолепно,  протягане,  усмивка  и … се тръсваше  на пода. Тогава беше нужно много строго да му бъде наредено да излезе и той, почти пълзейки, се измъкваше в градината: “Не ми се ходи, но щом казваш…”

Обичаше и много да говори, и тогава целите му бърни се движеха, но  най-многото, което чувах  беше кристално чисто  ” Ам-ам-ам”. С ушите си не чувах, всичко, което им разказваше, но със сърцето си го чувах. А той имаше много истории за разказване.

 

Големият недостатък на това да осиновиш възрастно или старо куче е, че твърде малко време е с теб. Но това е нашата егоистична природа, която ни вмъква такива мисли в главата.

Няколко години живот сред любящи хора – какво по-хубаво за едно нежелано куче?