Митове и легенди за кучето

 

от Радостина Тонева

 

В Египет преди векове:  този, който убиел куче, подлагали на жестоки телесни наказания, а в някои случаи получавал и смъртно наказание.

 

 

кучета, митове, легенди за кучета

Ако кучето близне човек, това се възприемало като велика милост на Всевишния, а злобния лай възприемали като явно Негово недоволство.

 

В Египет богът на мъртвите, Анубис, се представя пред жителите на древната страна във вид на човек с глава на чакал или куче, а понякога направо като самото животно. Той съпровожда душите на починалите в залата-съдилище, където изваждали сърцето им, което е символ на душата, и го поставяли на специални везни, като от другата страна стояла Истината.

 

Център на култа към Анубис се счита град Кинопол -”градът на кучетата”.

В града не е имало нито едно животно, освен кучета! И ако някой от жителите на другите градове убиел куче от Кинопол, то това се считало за достатъчен повод за обявяване на война.

Въобще, кучето се ползвало с особена любов от жителите на Египет.

 

 

 

Херодот разказвал, че когато в семейството на египтянин умирало куче, всички изпадали в дълбок траур и, в съответствие с тогавашните обичаи, си обръсвали главите и дълго време не посягали към храна. Тялото на умрялото куче се балсамирало и тържествено са пазело в специално гробище, слагали и надгробни плочи, на които изписвали скръбни епитафии. Участниците в траурното шествие тъжно плачели и нареждали като при смърт на близък човек.

 

Този, който убиел куче, подлагали на жестоки телесни наказания, а в някои случаи получавал и смъртно наказание.

 

Египет в много е повлиял и културата на древна Гърция.

 

Така например, Питагор, връщайки се в родината си от Египет, препоръчал да се държи кучето до устата на умиращия, тъй като това е единственото животно, достойно да получи душата на умиращия и да я съхрани завинаги. Съгласно гръцката митология триглавото куче Цербер, на шията на което се увива змия, пази изхода на подземното царство, за да не могат душите на мъртвите да се върнат обратно на земята. Там, в царството на Аида, на бреговете на свещената река Стикс, се отглеждали чудовищни кучета, които съпровождали свитата на богинята Хеката. Тя била считана за помощница при магически тайнства и ритуали. Освен това тя е тази, която изпраща на спящите хора кошмари и тежки сънища.

 

Кучето съпровождало и други богове, преди всичко богинята на лова Артемида (в Рим – Дияна), бог Хермес (при римляните – бог Меркурий), отговарящ за въпросите на търговията, а също и бога на войната Арес (при римляните – Марс).

 

 

 

 

 

На Омир принадлежи едно от най-прекрасните повествования за кучето.

Когато Одисей се завърнал в родината си Итака, досущ изглеждайки като низш роб и никой не успял да го познае, дори вярната му съпруга, той се добрал до дома си, а неговото куче Аргос било вече много старо и немощно. То лежало вързано на верига и вече никой не се интересувал от него, всички били уверени, че Одисей няма да се върне и не им се занимавало със старото му животно. Но стария сляп Аргос познал своя господар и тъй като вече не можел да се изправи на крака, само леко размахал опашката си. Тази вярност трогнала до сълзи смелия мъж.

 

Според преданието, именно кучетата спасили град Коринт.

 

Петдесет кучета охранявали цитаделата. През една нощ, когато вътрешния гарнизон спял, до града доплавала неприятелска флотилия и в подстъпите на града се завързало тежко сражение с кучетата, верните охранители на града. Помощта на хората закъсняла – живо останало само едно куче на име Сотер. Неприятелят бил разбит, а цитаделата спасена. За своята храброст Сотер получил като награда сребърен нашийник с надпис: “Сотер – защитник и спасител на Коринт”. В негова чест има издигнат мраморен паметник.

 

(продължава)