Легенди за кучетата убийци

Сред многото легенди и заблуди за кучетата битува една твърде комична, чийто произход е абсолютно  неясен.

 Става дума за онази кост, която порасва изведнъж в черепа на добермана, врязва се в мозъка му, в следствие на което той напада в пълна липса на памет стопаните си. А един доберман нападне ли….

Не се предлага статистика по темата колко процента от доберманите се превръщат във върколаци, женските или мъжките са по-склонни да развият тази аномалия, но годините са уточнени – около седмата година се случва това.

Дали пък затова виждаме все по малко добермани по улиците и изложбите в България?

Какво може да се отговори от камбанарията на сериозната кинология?

Никъде няма данни в официалната литература, че кучетата от породата доберман с навършването на 7-годишната си възраст могат да се превърнат в кучета убийци поради видоизменения на костите на черепа.

Това е абсолютно невъзможно, както от гледна точка на анатомията на кучето, така и на ветеринарната патология.

От друга страна, през хилядолетното си съжителство с човека, кучето така се е привързало към него, че е готово да жертва живота си за своя стопанин, а не да го унищожава. Друг е въпросът ако става дума за бяс, но горния мит очевидно не касае това заболяване.

Кучето, болно от бяс в стадия на възбудата, който трае 3-4 дни, има силен стремеж да хапе къде когото срещне. При нормално състояние това не се случва.

Други примери за кучета убийци има в художествената литература, а вероятно са съществували и на яве. Специално обучени кучета са били използвани за отмъщение приза убийство или тежка обида, на остров Корсика имало такъв обичай.

Според литературата, кръвното отмъщение вендета се извършвало именно по този жесток начин, но става дума все пак не за добермани и не за някаква превъртаща се в главата им кост. Тази вендета се подчинява на строго определени правила, извършва се ритуално и е насочена към точно определен човек.

Артър Конан Дойл също описва свърх естествени случки в „Баскервилското куче”, но те съществуват само в сферата на фантастиката.

И така, почитателите на тази прекрасна служебна порода могат да са абсолютно спокойни, че един здрав, добре възпитан и социализиран доберман не би се превърнал в куче убиец. Всъщност доберманът има много достойнства – той е темпераментен, лесно възприемчив, решителен, верен, бдителен, недоверчив към непознати.

Но не бива да си затваряме очите – случват се понякога наистина трагедии. Преди повече от 16 години пресата съобщава за един бултериер, който прегризал гърлото на спящия си стопанин. В дописката се предполага, че така кучето е отмъстило за нанесен му побой, защото то преследвало котка.

И тук обяснението трябва да се търси другаде, а не в твърдението, че бултериерите са кучета убийци. Напротив, те са прекрасни домашни любимци, внимателни и приветливи, обичат децата. Ако понякога, при някакви обстоятелства, настъпи някакъв обрат, това може да се отдаде на произхода му и на несправедливо отношение към него. И това се отнася за повечето породи.

Затова е и важно историята на всяка порода да се знае, защото всичко това има важно значение за вашите взаимоотношения с кучето, което ще споделя живота ви.

Радостина Тонева

Създател и главен редактор на списание Моят Приятел Кучето от 1993, понастоящем превърнало се във Уебсайт Моят Приятел Кучето. Учредител на клуб Дого Аржентино - България.

Виж Още