Кучето никога не лъже в любовта си!

 

 

Кучето е единственото същество, което е способно да ви обича повече отколкото вие обичате себе си!

 

Известната сентенция звучи така: “Кучето е единственото същество, което е способно да ви обича повече отколкото обича себе си!” Сматаме, че перафразата е не по-малко вярна.

 

Кучето никога не лъже в любовта си! Хората, които са живели с куче, могат са потвърдят това.

 

 

приятеслтво между животните

Големият приятел на кучетата, Дарвин, твърди, че те имат съвест. Джордж Ромейнс е написал, че емоционалният живот на кучето е високо развит, много повече от този на което и да било друго животно (в това съждение той не включва хората, въпреки че може би трябваше да го направи).

 

Кучетата имат чувства, разбира се, и ние сме приели това. Радостта е чувство, всеки е съгласен с това, нали? Може ли някой да отрече радостта, която изпитва кучето когато види любимите си хора?

 

Или когато ще излизате заедно на разходка – носи се напред като вятър, мотае се възбудено в краката ви?

 

 

Какво поражда тази възбуда, не е ли това радостта, че ще излезе и тича навън? Чиста проба щастие!

И обратното, когато му кажете “Не, няма да излизаш навън” и го погледнете строго, то се сплесква просто на пода, опира муцуна долу, ушите му клепват, гледа с бялото на очите си, изпълнени с всемирно униние. Чиста радост, чиста тъга.

 

Поведението на кучето, звуците които издава изглеждат преводими на човешки език – по начина, по който ние описваме своите емоции. Когато кучето се върти в екстаз по прясно окосената трева, удоволствието, което изразява е ясно и недвусмислено. Думите, използвани за да опишат емоциите могат да бъдат неточни, нашият речник е неточен, аналогиите не са перфектни, но тук наистина има голяма прилика, която е очевидна за всеки. Съгласни ли сте, че вашето куче може да покаже радост или печал, повече от начина, по който вие ще го направите?

 

А какво мислим за показваната безгранична радост от нашето завръщане у дома след работа? Склонни сме да обясняваме това като забавна проява на глупост от тяхна страна: Глупавото ни кученце си е помислило, че никога няма да се върнем, че сме го изоставили.

Кучетата, казваме ние, нямат усещане за време. Да, защото не поглеждат часовника. Всяка минута е завинаги! Всичко е за добро! С други думи, когато кучето не се държи като нас, ние приемаме, че това е ирационално поведение. Любимият човек се връща и да го видиш след кратко отсъствие е щастие – кучетата изразяват своята любов без задръжки.

 

Друго обяснение за кучешкото възхищение от нашето завръщане може би се открива в начина, по който бебетата посрещат тяхната майка. Още щом майката се появи, кученцата се струпват около нея, търсейки да сучат или очаквайки тя да им донесе храна. При вълците има цяла церемония – те махат с опашки, ближат се един друг, допирайки муцуни.

 

 Някои хора са си задавали въпроса дали кучетата, както хората, могат да имат чувства, които не познават. Понятието за неосъзната емоция е обичаен парадокс: как можем да изпитваме някакво чувство и все пак да не знаем какво точно изпитваме.

Не е ли това в природата на емоциите да бъдат неосъзнати чувства? Фройд отбелязва този парадокс, но въпреки всичко поддържа тезата, че това се основава на факта, че хората често не усещат, не осъзнават какво чувстват в действителност. Ние сме свикнали с понятието за неосъзната агресия – някой, който ни наранява, но не знае, че прави това. И сме склонни да простим. Депресията също може да бъде почувствана, но не и осъзната и дори отричана от човека, който е обхванат от нея.

 

Но кучетата не лъжат за това, което чувстват, защото те не могат да лъжат за чувствата си. Когато кучето е тъжно или щастливо, това чувство го изпълва изцяло и то изразяват печал или щастие в техния най-чист вид.