Кучето има болки в ухото

 

Анамнезата е от основно значение за правилното третиране на ушните заболявания

 

Проф. Ал. Чорба

 

” Притежавам шестгодишен пудел, подарен ми когато беше на два месеца. Стана член на семейството ни и напразно се опитвам да го отуча да спи в леглото на дъщеря ми. Полагаме много грижи за него, внимаваме с храненето му, редовно го водя при ветеринар за ваксини и преглед. Напоследък имаше една много неприятна случка, на която не обърнах достатъчно внимание. Ветеринарният лекар ме упрекна, казвайки че макар и несериозно, заболяването не трябва да се пренебрегва, защото можело да хронифицира. Така ли е?”

 

Когато в ухото се развие възпалителен процес, добре е ветеринарят да получи всички възможни сведения. Значението на анамнестичните данни при един външен отит често се подценява. А е необходимо да се разбере от колко време е възникнал проблемът, какво е било досегашното лечение, забелязани ли са някакви

други по-особени признаци, каква среда обитава животното имайки предвид, че евентуалната първопричина може да е попадането на осил в ушния канал и пр.

Насочващи могат да бъдат възрастта и породата: напр. кученца и млади животни, живеещи в кучкарник са по-изложени на заболяване от паразитен произход. Възрастните екземпляри – от туморни процеси, кучета от породите пудел имат много косми във вътрешния ушен канал. В сравнение с кучето, при котката външният отит се среща много по-рядко, тъй като при нея ушната мида и винаги изправена, а вътрешния канал лишен от косми.

 

 

Съществено важно е ветеринарят, преди да прегледа ухото, да извърши грижлив оглед на кожата за установяване на евентуален дерматит, т. е. на заболявания, които могат да бъдат придружени и от отит. Прегледът на ухото трябва да се извърши чрез отоскоп с оглед по-точното определяне типа на увреждането. В случай, че кучето се дърпа и проявява агресивно поведение може да се прибегне до леки успокоителни средства. Полезни за уточняване на причината на заболяването са някои допълнителни диагностични тестове, като например микроскопското изследване на ушната секреция посредством тампон, бактериологично изследаване с евентуална антибиограма, биопсия на тъкан, ако има съмнение за туморно разрастване.

 

Възпалението, болката, неприятната миризма и тенденцията към хронифициране на процеса ако не бъде подходящо лекуван го превръщат в едно твърде досадно преживяване както за пациента, така и за собствениците на животното. Лечението на ушните заболявания може да се подраздели на три стадия: почистване на ухото с третиране на предразполагащите към хронифициране причини, идентификация и лечение на първите причини. Почистване на ухото и третиране на предразполагащите причини Ушна кал, мастни секрети и други отпадъци могат да имат дразнещ ефект, да попречат на лекарствата да влязат в контакт със стената на канала, да предизвикат създаване на среда, благоприятна за развитие на микроорганизми и да инактивират някои антибиотици. Ето защо е необходимо да бъдат отстранени космите от ушния канал. Почистването се улеснява чрез вкарване в ухото на средство, втечняващо ушната кал, последвано от промивка със слаб дезинфекционен разтвор, посредством гумена сонда, свързана със спринцовка. Тези манипулации се извършват в амбулатория и често пъти изискват животното да бъде поставено под анестезия. Ако почистването, което трябва да се извърши, не трябва да е дотам радикално, възможно е то да бъде осъществено и в домашни условия, като се ползват почистващи и адстрингиращи препарати,често в комбинация със средство, втечняващо ушната кал или със спирт. Повечето от тези препарати притежават и антимикробни съставки.

 

продължава  с  Лечение на хронифициращите причини