Кучета за защита, част 3

 

 

 

Първата част на този материал, в който се говори за върхове и падения на породите за защита започнахме с уточнението, че   Кучето за лична защита не може да бъде притежавано от всеки.

Изграждането на едно коректно взаимоотношение между господар и куче никога не е било и няма да бъде достъпно за всеки.

В част Втора говорихме за две от специализираните в този сектор породи с немски произход – боксер и  доберман. Сега е редът на останалите двама германци -  ризеншнауцер и ротвайлер.

 

Ризеншнауцер

 

Името му издава всичко – той е великанът сред шнауцерите.

 

Не е създаден по пътя на увеличение на ръста, а е пряк потомък на старите шнауцери от 19-те век, които придружавали каруците на продавачите на бира. Черният ризеншнауцер (цветът сол-пипер никога не е срещал одобрението на публиката) е преживял в недалечното минало своите мигове на слава. Той притежава типичната умствена настройка на кучето за защита, застанал винаги с повишено внимание до господаря си, въздържан спрямо непознати, но общителен при подходящи случаи.

 

Въпреки качествата си той не достига никога разпространението на другите кучета за защита. Не защото е по-малко атлетичен или по-малко решителенq или отривист, нито пък му липсва характер. Проблемът е в неговата космена покривка – наистина много представителна, но нуждаеща се от специални грижи.

 

По време на обучението в защита не е необходимо да се изпреварват сроковете, преценявайки субективно степента на постигнатото в подготовката. Също толкова важно е да се допускат колкото е възможно по-малко грешки, за да не се компрометира тази основна емоционална връзка куче-стопанин, която е гаранция за успеха.

Внушителният външен вид на ризеншнауцера винаги  е представлявал сам по себе си спирачка за злонамерения. Съвременната селекция на породата е ориентирана в друга, прекалено обобщаваща насока, която предлага озадачаващите канони на един стандарт, без друго абсурден, що се отнася до уеднаквения ръст (60 до 70 см.) и за двата пола.

Единственият случай сред кучешките породи: при Ризена женската може да бъде по-висока от мъжкия поне на теория. Освен височината в холката, скелетната структура, както и намалената мускулна маса в много от случаите са предизвиквали загуба на половия деморфизъм. Дори и при екземпляри със сравнително запазен тип, може да се забележи стесняване на черепа със значителна липса на дълбочина, с произхождаща от това нарушена функционалност. Загубата на толкова важната за тази порода внушителност предизвиква очевиден отлив на публиката с последствие драстичен спад на вписванията в Племенните книги на различните страни.

 

 

 

Ротвайлерът

 

кучета за защита

При него положението е съвсем друго.

 

При появата му извън родината първоначално не е бил харесван особено. В последствие нещата се променят, породата започва да се разпространява с шеметна бързина. Много е ценена и днес и поддържа добро качество. Той не е нито тромав, нито лек. Не се допуска висок стоеж върху крайниците, характерната набитост на ротвайлера е неговата красота. И днес ротвайлерът е масивно куче с онова характерно за молосите изражение, което категорично разколебава злонамерения човек.

 

Не се нуждае от тоалиране: космената му покривка, нито дълга, нито къса, го термоизолира достатъчно от всяко атмосферно въздействие и го прави подходящ за всеки климат. Притежава отлично обоняние, но някои водачи не умеят да го мотивират за работа на терен, забравяйки че е необходимо да се започне с търпение и спокойствие, като се даде на кучето цялото необходимо време за концентрация с оглед пълното възприемане на изискванията към него.

 

Когато се действа прекалено бързо, може да се случи кучето да се впусне незабавно, почти неудържимо към изпълнение на задачата, а сетне да спре и да се върне обратно по средата. Във фазите на послушание и защита Ротвайлерът работи винаги с удоволствие със собствения си водач, който очевидно трябва да подържа на високо ниво това разбирателство. Има естественото поведение на спокойно и енергично куче за защита.