Хората винаги са се интересували от кучета за защита, макар и с доста чувствителни разлики относно избора на порода. Дори не винаги защото имат нужда от защита, а защото представителите на тези породи са представата им за куче избощо.
Но ако се върнем назад в близкото минало ще забележим различни тенденции.
Интересът на публиката биваше насочван към различни породи и доведе със себе си вреди, които се конкретизират с цялата си сериозност днес.
Крайният израз бе безпрецедентното намаляване на числеността на екземплярите от тези породи.
Като оставим настрана непосредствените последици, наред с професионално подготвените развъждачи, умеещи да поддържат строга морфологично-характерологична селекция, изникнаха и други, привлечени само от миража за една лесна и бърза печалба.
Същите, при липсващата им специфична културна подготовка, можеха да осъществяват само една лекомислена селекция, отдалечена от най-елементарните зоотехнически критерии.
Щетата настъпи незабавно!
Бяха „пуснати в обръщение“ кучета нестойностни във всяко отношение: осмотично, психично и санитарно. Изявиха се или се усложниха различни патологични състояния, дотогава ограничени в обхвата на няколко кръвни линии и, следователно – изкореними.
Този период бе последван от по-приемливи постановки и публиката започна да схваща по-добре какви можеха да бъдат работните постижения на едно куче за защита.
Четирима германци
Специализираните в този сектор породи бяха четири и всички от немски произход – боксер, доберман, ризеншнауцер и ротвайлер.
Боксерът получи харизматични ценители, които компетентно написаха историята на тази порода. Касае се за куче уравновесено и спокойно, чието използване обаче се компрометира от някои физически ограничения (захапката) и понякога затруднено дишане.
На равнище работни изпитания не винаги се получават значими резултати, макар и да се среща по някой действително раотен екземпляр.
Притежава добро обоняние, лесен е за обучение, но неговата буйност трябва да бъде разбрана и остойностена, без да се прибягва до насилствени методи. Този принцип безспорно важи за което и да е куче.
Боксерът си остава едно много популярно куче, но за мнозина от собствениците представлява само приятел и компаньон, като потенциалът му рискува да остане неизявен.
Доберманът винаги се е радвал на значително разпространение и не малко са развъдниците, извършващи грижлива селекция. Той е отлично куче за защита, умее да общува, уравновесен е, никога не проявява болезнена агресия и винаги наблюдава внимателно заобикалящата го среда.
Отдавна е изминало времето на необичайно високата му популярност, благоприятствана от някои филми, които носеха само щета на породата.
Извънредно голямото търсене на кученца в повечето случаи бе задоволявано от обичайните импровизирани отглеждачи, неспособни да осъществят правилна селекция, от което последва увреждане на образа му на всички равнища.
До там, че широко разпространение доби една теория, напълно лишена от всякаква научна основа – според тази теория доберманът с напредване на възрастта полудява поради притискане на мозъка, причинено от изтъняване на черепната му кутия! Или пък според други вещи по темата – някакъв израстък от черепа се врязва в мозъка на кучето…
Действителността беше съвсем друга: груби грешки в селекцията компрометираха генотипа и се наложи да бъде извършена веща възстановителна работа.
Този период вече принадлежи на архивите и днес доберманът с пълно основание заема мястото, което му се полага сред породите за защита. Създаден от смесица на различни породи и родове, той е пъргаво и отскачащо като пружина куче, което галопира със забележителна скорост.
Това негово изискване трябва винаги да се задоволява, не само в ежедневието, но и на фаза обучение, когато трябва да се оставя преди и след урока да се движи на воля.
(продължава)
