Как работят истинските ретривъри

Кой е големият шампион – този, който побеждава в ловните изпитания или триумфиращият по изложбените рингове за красота?

Великолепни другари в ежедневието, но родени за лов. Именно в работата те разгръщат цялото си разнообразие.

За да бъде по-добре разбрано значението на красиво и функционално в кинологията, трябва да се обърне повече внимание на Стандарта на породите и на дълбокия смисъл, който той влага в тези понятия.

Тези понятия не са абстрактни, а се отнасят до основния въпрос за същестувването на една порода: т.е. басетът ще бъде красив, когато физическата му структура позволяава да извърши „лов в бърлога” лесно и без да получи наранявания.

Съвършено различни са законите за красота при една хрътка: нейният скелетен и мускулен строеж трябва да притежават такъв баланс на лостови и и силови точки, че да й позволява постигане на високите скорости, които са й присъщи.

Кучета за апорт

За да се определи какво означава „красиво” и „функционално” ще се спрем върху две породи, фокусиращи интереса на любителите на кучета: лабрадор и голдън ритривър. Те принадлежат към категорията „кучета за апорт”, познати като ритривъри от английската зума retriever – означаваща точно апортьор.

Няколко исторически щриха относно първоначалната селекция на ритривърите ни дават добър ориентир върху значението на понятието „функционално”, което при тези породи в периода на фиксиране на породните характеристики е станало синоним на „красиво”.

Разказите на хора, пропътували разстоянието от Англия до бреговете на Нова Земя, свидетелстват за същестуването на кучета, използвани като помощници на рибарите.

Първите писмени данни по този въпрос датират от 1794 година. Морякът Арон Томас разказва как същите тези кучета са оцелявали в суровата зима, ловувайки риба в студените и бурни морски води.

Първите стандарти на ритривъри се отнасят към средата на XIX век. Тези кучета са описани като средни и дребни на ръст, със силна костна система, с широк пояс, от чийто кръстни прешлени излиза къса и типична „опашка на видра”.

Космената им покирвка имала различна типология, но като изключим дължината на косъма, с обща характеристика, що се отнася до омазненост и устойчивост на вода.

Окръглени лапи, с добре развити възглавнички на ходилата, спомагали за ловкостта им при плуване, както и за придвижване по леда.

Ушите, прегънати и прилепени към бузите, улеснявали гмуркането в дълбочина. Дихателният апарат, добре защитен в широк гръден кош, превърщал тази леководолазна дейност в естествена за тях.

Освен това кучетата били набити, с добре развита мускулатура и не много дебел слой тлъстина под гъстата козина. Друга особена характеристика била силата на широките им ноздри, до степен да долавят различни миризми дори в много студено време.

По нови теории върху първоначалната селекция на лабрадорите сочат за предполагаеми техни предци хрътките на Св. Хуберт или по-точно – хрътките от Ардените, притежавани от рибарите в Девон, които първи достигнали бреговете на Лабрадор и на Северните морета. Тези кучета имали особено благ и покорен нрав.

Девонците, хора сурови и решителни, обучили тези хрътки да им помагат при лова. Когато се заели с риболов и сушене на риба в новите негостоприемни земи, завели със себе си и кучетата си, които се оказали много приспособими към новата ситуация и, вероятно кръстосвайки ги с други здрави и яки породи кучета, са се получили екземпрляри, подходящи за типичните условия на живот.

Тези кучета започнали да се „самоселекционират”, за да оцеляват през зимата, когато трябвало сами да се грижат за съществуването си, тъй като хората били заети със собстевното си оцеляване при тези особено тежки условия.

Първите екземпляри, които при дебаркиарнето си в Пуул привлекли вниманието на тогавашните английски кинолози, били предшествани от славата си на ловки плувци, точни апортьори и много податливи на обучение.

Естествените им качества ги правели особено полезни за откриване на прострелян дивеч във водоемите.

Първите лабрадори принадлежали на херцозите Малмсбъри и маркизите Буклойх. От техните записки става ясно, че фиксацията на харакетрните черти на днешния лабрадор е получена в резултат на кръстоски на ритривъри с различна типология.

Намерението било да се подържат естествеените способности на кучето, но да се постигне телосложение, което може да понесе тежките физически натоварвания по време на зимния лов.

Оттук и гъстата омазнена космена покривка, мощната видрова опашка – надеждно кормило при плуване, силна костна система, обемиста мускулатура.

Що се отнася до голдън ритривърите, трябва да се върнем към книгите на кучкарника на лорд Туидмът, който посредством кръстоски на различни ритривъри с водни споньоли, ирландски сетери и блъдхаунди е създал това великолепно куче, с падаща на вълни златна космена покривка и с мускулатура и психика, подобни на тези на лабрадора.

При него също е било от основно значение да бъдат възпроизведени и съхранени естествените качества на ползваните за създаването му породи, акцентирайки върху онези качества, които го правят чудесен апортьор.

 

 

 

Радостина Тонева

Създател и главен редактор на списание Моят Приятел Кучето от 1993, понастоящем превърнало се във Уебсайт Моят Приятел Кучето. Учредител на клуб Дого Аржентино - България.

Виж Още