Външност и характер: Екстрериор – какъв трябва да бъде?
Краткият термин „тип“ предполага съвкупност от признаци, характерни за определена порода. Обикновено се счита, че на всяка порода е присъщ един единствен и неповторим правилен тип.
Всеки, разбиращ по нещичко от кинология, си представя какво би трябвало да бъде идеалното куче и се стреми към този идеал с всички възможни способи.
Единственият път, който може да доведе най-близко до тази цел е ясно определяне на целите на развъждането и търпелив подбор на племенните двойки.
Важно: не пропускайте Митове и мъдрости за развъждането
Така са били получени всички най-добри породни линии. Но съдейки по резултатите от изложбите става видно, че някои породи се представят от разнотипни екземпляри.
Развъждачите, които се стремят да затвърдят определен тип трябва много добре да вникнат в същността на породата. А същността това е цял комплекс от отделно разглеждани признаци, които са отразени в стандарта и историята на породата.
Разбира се, твърде рядък шанс е човек да срещне куче, отговарящо на всички идеални признаци едновременно. Съществува един тест, който вероятно би заинтригувал развъждачите.
С петдесет думи трябва да изложите онова, което считате типично за породата, която развъждате. Оказва се, че знаещите, способни разумно, без тавтология, да характеризират породата, с която работят, съвсем не са много. Като правило, получава се едно дълго, дълго описание.
Обикновено отсъства нещо много важно – ясна представа за пропорциите. Всяка порода притежава такива, макар че не са описани в стандарта.
Развъждачите и съдията трябва да знаят тези пропорции и освен това трябва да знаят историята на породата. Тези знания ще им помогнат да намерят отговорите на много въпроси, на които стандартът не отговаря. Овладявайки тези знания, развъждачът може да пристъпи към подбора на родоначалниците на своя развъдник.
Несъмнено, съществуват много отговорни и знаещи развъждачи, които носят само добро на породата. Но има и други, които гледат на кучето само като на обект на търговия.
Меркантилният дух нанася много вреди. Изгубвайки типа, ротвайлерът се превръща в тежък доберман, афганката – в косместа салуки, унгарската визла – в риж ваймаранер.
Типът – това е наистина решаващият елемент за породата, който позволява да я отличим от останалите. Експертите, говорейки за тип, често избягват да му дават определение, подчертавайки, че се касае за качества, които не се подават на измерване и да го разбере изцяло е по силите само на истинския кинолог.
Не пропускайте: Формата означава преди всичко функция
Ако го приемем така, то можем да останем с впечатление, че за типа може да съди само един тесен кръг от „посветени“, а за всички останали той е недостъпен.
Според автора на тази статия „типът за всяка отделна порода представлява проявление на физически и психически вродени особености, които при правилно съчетание съответстват на традиционната форма на породата. Желателно и необходимо е да се пазят и поддържат тези външни и вътрешни особености, които са се установили в периода, когато породата се е развивала при отчитане на специфичните й функции“.
Интересно е да се отбележи, че за някои породи като мопс, шиперк, керн-, бордър и манчестерски териер, кавалер кинг Чарлз спаньол, дирхунд типичността се е съхранила в течение на няколко века.
Но други не са устояли на времето. Например, силки териерът – къде са останали описаните в началото на века „глава във формата на кутия, алюр на тежкотоварен кон и козина твърда като кокосова кора“?
Можете да сравните и съвременната шотландска овчарка с работещите кучета от миналото…Съвременният английски булдог, прилича, макар и не много на своите предци.
А сред руските хрътки борзая дали е останала поне една, която да стигне и задържи в челюстите си вълк“ Известно е, че ранните йоркширски териери, напомнящи на съвременния австралийски териер, са ловили отлично плъхове. Как ги виждате днес в тази роля?“
Артур Кокстон-Смит в своята книга „За нашите кучета“ е писал: „В действителност човек може да направи с кучето почти всичко, което му харесва, използвайки различията на кученцата в едно кучило.
Измененията се придобиват умишлено. В други случаи всичко се случва почти незабелязано, благодарение на усилията на развъждачите да получат идеалния екземпляр, съответстващ в най-голяма степен на описания в стандарта. Не пропускайте да прочетете Жертви на модата ТУК
Това обяснява защо от време на време старите норми губят своята сила, а новите се въвеждат, за да включат появилите се изменения.“
Не пропускайте част 2 ТУК
