Животните, които умират заради нас

 

от Радостина Тонева

 

 

Опитите с животни са твърде смущаващи : законни и необходими за едни, незаконни и аморални за други.

 

 

Между завоалираните признания и открито афиширани практики 3 милиона животни умират всяка година на олтара на науката.

Това са картини трудно поносими: котка, чийто мозък е свързан с електроди, зайче с кървясали очи, одрана мишка…

 

Един непроницаем свят на мъже и жени в бяло, свят на цифри и статистики, преувеличавани от някои, опровергавани от други.

 

Това е тайният свят на лабораториите , търговския свят на медикаментите и страдалческия свят на болестите, кошмарът на бавната и болезнена смърт. Използването на животни поражда спорове дори в самите научни среди, по причини не толкова етични, колкото научни.

 

Италианският учен от световна величина Пиетро Кроче казва:

 

“Работил съм върху животни повече от 30 години, до деня в който си дадох сметка, че правя огромна грешка. Тази методология не е подчинена на никакъв научен критерий, тя е чиста измама.”

 

Тези съмнения възникнали, когато той забелязал, че едно и също вещество предизвиква коренно различни реакции при животни от различни видове. Това всъщност е “феноменът на бариерата” на биологичните и химически разновидности, явление добре познато и признато от всички изследователи.

Дори и най-убедените в необходимостта от използването на животни като модели за тестване признават: “Животните не са добър модел по отношение на човека, ако се цели нещо съпоставимо. Единственото съпоставимото е самият човек. При това не всички хора: модел за богатият западняк е богатият западняк, който яде мазнини и протеини, а не азиатецът или туземецът, който яде ориз или корени.”

 

Не липсват примери, които показват, че резултатите, получени при животните, не могат да бъдат автоматично прехвърлени при хората. Познат пример е с тютюна: многобройни опити, извършени върху различни животински видове са дали основание на редица авторитетни изследователи да заключат, че вдишването на тютюн не предизвиква рак на белия дроб. Друг пример: фиалудринът, антивирусно средство без ефект върху животните, се оказва много токсичен за човешкия черен дроб: от 15 лекувани лица, 5 са починали. Тези опити наистина са от 60-те, но дали може да се твърди, че съвременните учени са по-далновидни, а експериментите им – по-полезни.

 

Според екс-министър на здравеопазването на Франция всяка седмица се явява по един нов фармацевтичен продукт, а всяка минута се продават по 10 000 медикаменти, които съвсем не са безвредни. Звучи почти абсурдно, но самият екс-министър твърди, че ежегодно във Франция биват хоспитализирани 1 милион французи поради вторични медикаментозни въздействия, като броят на смъртните случаи е около 20 000, а всички тези медикаменти са би тествани върху гризачи, кучета, маймуни…

 

Следва продължение