Елегия за смъртта на едно бясно куче

 

от Оливър Голдсмид

 

 

 

 

Ухо надайте, мили хора, песен за вас запявам;

и ако кратка ви се стори, за дълга тя не става.

 

 

Знам в Излингтън мъж превъзходен и чул съм от мнозина,

че той живот набожен водел, щом в църквата намине.

 

Сърце добро той притежавал, другар и враг обичал. 

Ризата на ближния си давал, щом сутрин се обличал.

 

В същия град живял пес харен сред другите подобни

кутрета, хрътки, помиари и псета долнопробни.

 

С мъжа дружели отначало ала при спор внезапен

от нещо псето побесняло и мъжът бил ухапан.

 

От улицата долетели съседи и познати: побъркало се,

те твърдели, такъв добър човек  да хапе!

 

Било това жестока рана и потвърждавал всеки,

че кучето е побесняло и ще умре човека…

 

Внезапно чудо невидяно заблудите огряло:

човекът оздравял и станал, а кучето умряло.